Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Задача на биологията и другите науки е детайлното обяснение на постепенното развитие на творението. Но схемата, предлагана от, мистиците на всички времена, е в това, че в началото е било сътворено царството на минералите, след това на растенията, на животните, а най-накрая на хората. Те са учели, че зад всеки от тези процеси на развитие има определена цел, която води творението към достигане на определено нещо.
Но при изучаването на целия процес на развитие на минералното, растителното, животинското царство и човека, виждащият открива нещо, което е било загубено, но което може отново да се появи. Какво е загубено? Какво е това, което мистиците изразяват чрез символичната фраза „Изгубеното слово“. Какво ги заставя да говорят, че словото е изгубено? Това, че в началото е било Словото: съществувало е движение, вибрация и съзнание за съвършеното Битие. Дори от научна гледна точка скалите не са били създадени, преди да е възникнало проявлението. Отначало е дошла вибрацията, след това се появили скалите.
Разликата между мистичната и научната гледна точка е, че ученият твърди, че интелектът е еволюирал от скалите по пътя на постепенния процес, а мистикът казва, че скалата е била само степен на интелект, интелектът е бил в началото, а скалата е дошла след това.
Целият процес на проявление предполага, че той е насочен към една и съща цел. Съществуват две гледни точки към това: едната е, че планината някога може да се превърне във вулкан или дървото може веднъж да даде плодове и по такъв начин целта на неговото съществуване да бъде изпълнена. Другата гледна точка, която вероятно е по-съвършена, е, че камъните и дърветата, животните и човека — всички работят за една цел и целият процес на творение работи за нея. Каква всъщност е целта, за която работи всеки аспект на творението? Какво чакат горите и дърветата? Какъв момент? Какво нещо? Какво търсят всички животни, освен храна? Какво придава важност на всяка човешка дейност, чието изпълнението води към следваща? Всичко е едно, но скрито под много форми. Това е търсене на словото, на изгубеното слово. Колкото повече се развива творението, толкова по-силно е неговото желание да чуе това слово.
Така, както съществува постепенен процес на еволюция от царството на минералите към царството на хората, така съществува и постепенен процес на развитие от определено състояние на еволюция на човека към състояние на съвършенство. Какво заставя човека да желае да чуе думи на възхищение или възхвали, които го удовлетворяват? Защо му е приятно да слуша гласа, думите на свой приятел? Какво го очарова в музиката и поезията и какво му носи радост? Това е все същото изгубено слово, приемащо различни форми.
Струва ни се, че в началото творението е било глухо и нямо — имам предвид в началото на материалното творение. Какво е породило болката, на осъзнаването да бъдещ глух и ням? Това е духът на съвършенството, който е бил съвършен във възприятията и израженията. Това, което казва Джелал-уд-дин Руми за душата в „Маснави“, обяснява цялата трагедия на живота. Макар че всеки човек, всяка душа изпитва болка в определена степен и всяка душа описва причината за тази болка по свой начин, все пак зад различните причини се крие една причина и тя е, че душата се намира в плен. С други думи, причината е, че словото е било изгубено.
Душите на различните стадии на еволюция се опитват да търсят това изгубено слово по обичайния път и пътищата, които са били създадени за търсене на това слово, са се превърнали в правилни и неправилни пътища, в грехове и добродетели. По тази причина мъдрият човек е търпелив към всеки, тъй като вижда, че всяка душа има свой собствен път. Той знае, че всички души се стремят към едно — да открият изгубеното слово.
Нито една душа обаче, няма да получи удовлетворение, докато не се докосне до съвършенството, за което се говори в Библията: „Бъдете съвършени, както е съвършен Отеца ваш небесен“. С други думи, Божият дух преминава през различни фази, за да осъзнае това съвършенство и макар то да е ограничено в сравнение със съвършенството на собственото Битие на Бога, все пак е постижимо. И носи удовлетворение.
Какво обяснение може да бъде дадено на това съвършенство? Какво е това? Какъв е този опит? Това съвършенство никога не може да се обясни с думи: очите на душата ще се отворят и изгубеното слово ще дойде в „ушите на душата“ от всички страни. Поетите на Изтока са изобразявали това в прекрасни образи и истории, подобни на историята за Рама и Сита. Те са описвали радостта от това съвършенство като състоянието на влюбения, който е загубил своята любима и отново я е намерил. Но нито един образ не може да изрази тази идея по-добре от образа на човек, изгубил своята душа и после я намерил отново.