Космическият език (Мистичните учения на суфиите)

Съществува още една форма да достигнем до великото озарение, до велико пробуждане на душата, и тази форма може да се изобрази във вид на човек, движещ се в огромна стая, пълна с всевъзможни неща. В нея няма светлина, с изключение на светлината, идваща от прожектора в неговата собствена ръка. Ако той насочи тази светлина към музика — музиката става ясна за него, ако насочи светлината към словото — словото става ясно за него, ако насочи светлината към цветовете — всички цветове стават ярки и различими, ако насочи светлината към линиите — всички линии се групират в хармонична и прекрасна форма стават видими за него.

Прожекторът може да става все по-голям и неговата светлина може да се разпространи все по-далече. Може да бъде насочен към миналото и миналото да стане толкова ясно, каквото е било за пророците от древните времена. Може да бъде насочен към бъдещето — и тогава човек може да проникне в него. Тази светлина може да бъде насочена към хората — и хората могат да станат за него подобни на отворена книга. Той може да бъде насочен към предметите — и предметите могат да му открият своята природа и тайна. И ако тази светлина бъде насочена навътре в себе си — тогава Висшият Аз ще бъде отворен за него и той ще може да стане просветлен в съответствие със своята собствена природа и характер.

Именно тази форма на опит, този начин на познание може да бъде наречен откровение. Чрез него човекът може да изпълни целта на своя живот или както казват мистиците, да намери изгубеното слово. Всяко дете се ражда с плач — неговият плач говори за това, че нещо е загубило. Какво е то? — Загубило е словото. Затова нещата, които вижда, не му говорят нищо. То се оказва само и заблудено в един нов свят, където не знае защо е било изпратено. Но когато започне да разпознава майка си и обкръжаващите го хора, отделни цветове и линии, всичко в този свят започва да му говори. То започва да опознава вещите с ръце, уши, нос и уста и така започва да открива вътрешното слово.