Космическият език (Мистичните учения на суфиите)

Слушал съм много хора да казват, че в тях има силно желание да отдават своето време и мисли на духовни занимания, но тъй като не са достигнали до този начин на живот, който да освободи ума им за подобни занимания, те смятат, че не могат да достигнат до нещо духовно. И аз виждам разумност в техните аргументи, защото е съвършено вярно, че в този свят — такъв е животът днес — е сложно да се съществува без пари. Материалните неща дори в духовните общности не могат да се правят без пари. Ако искам да изнеса лекция, но нямам помещение, това би било невъзможно. И ако ги нямаше обявите във вестниците, никой не би узнал за лекциите или само двама-трима души ще бъдат така добри да дойдат и да ме слушат. Затова е естествено, човек да мисли по такъв начин и не следва да бъде порицан. Но в същото време, когато ние гледаме на това от друга гледна точка, виждаме, че всеки момент, загубен в очакване на духовно придобиване, е най-голямата от мислимите загуби. И ако човек продължава да мисли: „Ще дойде ден и аз ще променя своя живот и ще последвам нещо висше, нещо духовно“ — този ден никога няма да дойде. Човек е длъжен да направи това днес, точно сега, вместо да твърди: „Ще го направя утре“. Иначе ще съжалява.

Животът се разтваря, времето преминава. Часове, месеци, години се изплъзват, преди човек да осъзнае това. Но за този, който разбира значението на времето, духовното достижение е на първо място. Както е казвал Христос: „Търсете най-напред Царството Божие и Неговата правда и всичко това ще се приложи към вас.“ Аз не ви казвам: „Оставете всичко, за да се стремите към духовни неща“. Духовното достижение не лишава човека от материални придобивки. Само трябва да се помни, че духовните са на първо място. И за да станем духовни, не е задължително да захвърлим светския живот или всичко, което е хубаво, красиво и значително от гледна точка на материалния свят. Соломон с цялото свое богатство не е бил по-малко мъдър. На човек не му е необходимо да захвърли всичко, което има, за да стане духовен. И ако някой мисли така, жалко за него. Почакайте, преди да кажете: „Ще чакам, докато дойде моят кораб и тогава ще стана духовен“ — кой знае кога ще дойде корабът? Никога не е късно да се започне духовния път, но в същото време никога не е твърде рано. В момента, когато човек помисли: „Вече е твърде късно, длъжен съм да започна“ — той наистина е длъжен да се отправи на път и да премине през всички изпитания и тежести на този път, с увереността, че няма нищо неизпълнимо, когато приеме духовния път.