Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Глава 7
Космическият език
Има хора, които знаят предварително, че предстоят наводнения, дъждове и промени на времето, за всевъзможни природни бедствия. Как го узнават? Несъмнено, съществуват знаци, превръщащи се в думи за тези, които могат да ги прочетат и по тези знаци те могат да разберат приближаването на природните събития. За тези хора знаците са езика на природата, а за хората, които не ги разбират, това са просто безсмислици.
Как да се обясни фактът, че хората, които познават не само астрономията, но и астрологията, могат да виждат в движенията на планетите и звездите, съответстващи на хората, тяхното минало, настояще и бъдеще. Просто съществуват знаци, указващи миналото, настоящето и бъдещето, както и думи и по тях те откриват приближаващите събития. Френолозите могат да разберат нещата по формата на главата, тези, които разбират физиономика, могат да прочетат по лицето неща, за които никой никога не им е говорил. Има и такива хора, които познават хиромантията — знаците на ръцете говорят така подробно, както и формата на лицето.
Съществуват и естествени ситуации, когато, например, майката разбира езика на малкото дете, което още не е способно да говори. Неговите сълзи и усмивки, неговия поглед обясняват на майката настроението му, радостта и недоволството, болките и желанията му. Сърцето на любящия познава радостта, тъгата и промяната в настроенията на възлюбения и без думи. Има лекари, които благодарение на своя жизнен опит, са станали толкова изкусни, че преди пациентът да произнесе и една дума, вече знаят какъв е проблемът му. Има бизнесмени, чиито бизнес така е потръгнал, че само човек да влезе в магазина им и вече знаят дали ще купи или ще си отиде с празни ръце. За какво става дума? — Какъвто и да е нашият жизнен път, нашата професия, бизнес или занятие, освен всичко, съществува и някакво чувство вътре в нас, което може да разбира език, говорещи без думи.
Има още един предмет, тясно свързван с казаното — всичко в живота говори, всичко може да бъде чуто, да общува, независимо от привидното безмълвие. Това, което всеки от нас на своя език нарича „дума“, е само словото, което можем да чуем. Това, което чуваме със слуха, е само това, което можем чуем с ушите, защото не знаем, че може да се чуе и друго. На света няма нищо безмълвно. Всичко съществуващо в този свят говори, независимо дали нас е живо или не. Затова слово е не само това, което чуваме. Всичко е слово.
Истинското значение на думата слово е живот. Има ли нещо, което не е живот, дори да е безмълвно? Да вземем за пример човек, който не знае тайната на планетите и тяхното влияние, тяхната природа и характер — какво могат да му кажат те? — Нищо. Той знае, че съществуват планети и това е всичко. Колко далеч може да отиде астрономията, ако човек, който я изучава, може да каже само, че планетите оказват влияние върху времето и сезоните. Астрологът може да чуе гласа на планетите по-ясно и може да каже, че планетите оказват определено влияние върху човека, върху неговия живот. Получава се така, че на един човек планетата мълчи, на друг шепти, а на трети говори силно.
Така е и с физиономиката — за някого човекът е загадка, друг узнава нещо по неговите черти, а за трети той прилича на отворена книга. Един лекар смята за необходимо да проведе изследване на пациента с помощта на всички видове уреди; друг предпочита да попита пациента за неговото състояние, а трети просто го поглежда и вече знае за него повече от самия пациент.
Нима не става същото и с изкуството? Виждаме, че един човек идва в картинната галерия, гледа различни картини, но забелязва само цветове и линии. Харесва му да ги гледа и това е всичко. Друг човек, който вижда историческата стойност на картината, е заинтересован по-силно от първия, защото картината му е казала повече. За трети човек картините са живи. Той не само вижда картината, той общува с нея. Чете в нея значението, смисъла, вложени от художника, тя се открива пред погледа му. По такъв начин, чрез посредничеството на картината, мислите или идеалът на един човек стават известни за друг. Точно така за един човек музиката е шум, група от ноти, начин за прекарване на времето и род развлечение. На друг тя носи някаква радост, някакво удоволствие — той чувства музиката. Но има трети човек, който вижда душата на изпълняващия, вибрацията и духа на този, който е написал тази музика, дори ако е била създадена преди хиляда години.