Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Историците изказват различни мнения, но метафизиката ни учи, че в началото е съществувал само един език и от него са произлезли всички останали. Историкът не може да се нарече историк, ако не даде название на езика, който се счита за първичен, но за метафизика това няма значение. Той единствен разбира и знае, че навярно е съществувал само един език и не се вълнува, че не знае названието му.
Този пръв език е бил по-естествен от по-сложните езици, които познаваме днес. Вземете за пример езиците на птиците и животните. Те не са граматически, те са естествени изражения на техните чувства и потребности. И чрез естествен израз другите животни от вида разбират предупреждението, че трябва да се защитават или да напуснат мястото, където се намират, предупреждение за смърт или опасност, за промяна на времето, наближаване на буря или дъжд. Те имат определен начин за изразяване на възбуда, страст, гняв и раздразнение, които чувстват в даден момент. Всичко това не е механичен език, това е естествено изражение, естествен език.
Примитивният език на човечеството е бил език на чувствата, на тяхното естествено изражение, както и примитивните изображения (figures). Ако се върнем хиляда години назад, ще открием, че името, названието на всеки предмет се е изписвало във вид на някаква картинка, изобразяващи този предмет. Сега, след хиляди години, тези символи и форми са се изменили, думите на този примитивен език също са се изменили, но този, който може да вижда в дълбочината на живота, ще съумее да проследи някаква форма, звук и дума, дошли от изначалната човешка раса.
Особеност на изначалния език на човечеството е, че всяка дума, всеки звук са предавали не само смисъла, съществуващ в ума на този, който ги е произнесъл, но и неговите чувства или настроения, отправени към слушащия. И с развиването на тази наука древните са започнали да разбират, че звукът във формата на глас е залегнал в основата на човешкия живот.
Именно гласът показва дали човек е суров или нежен, волеви или слаб, всяка черта от характера му може да бъде разбрана чрез неговия глас. Степента на еволюция, неговите склонности и състояния в даден момент също могат да се открият чрез гласа му. Словото може да изрази чувство или състояние — настоящето битие на човека — много по-силно от лицето или движенията му. Основното нещо в човешкия живот може да бъде открито чрез неговото дишане, тъй като гласът е преди всичко израз на дишането. А когато гласът се изразява външно, това става във формата на слово. Той има и някаква вътрешна проява, която оказва ефект върху ума на човека, върху неговото тяло и душа.
Съществуват определени части от човешкото тяло, които могат да се смятат за фактори на интуитивните чувства и когато посредством гласа, словото и дишането тези части се активират, човек започва да изпитва по-пълно усещане за живота. Ако този човек — художник, музикант, писател или научен гений — какъвто и да е, е развил своите естествени способности, той може да ги изрази в своето изкуство или наука по-пълно.
Пазейки тази тайна в ума си, древните хора са разработили науката Йога. С помощта на повторението на гласни звуци, определени думи и чрез особен начин на дишане те са докоснали вътре в себе си центровете, свързани с интуитивните способности. Така било не само в миналото. Школата на суфиите, водеща своето начало от древните школи на Египет, където е бил посветен Авраам, все още съществува и все още използва думи, съхранили своята древна сила. Суфиите се отнасят към тази свещена идея не като към нещо обикновено, не я разпространяват сред хора, които биха злоупотребили с нея, защото, ако остър меч попадне в ръцете на дете, последствията ще бъдат печални. Ако на човек, който не се е издигнал над алчността, гордостта и тщеславието, се даде цялата съществуваща сила, как ще я използва той? Какво ще прави с нея? Затова в школите в началото учениците се обучавали на морална култура и правилни отношения към близките си. Суфиите вярвали и все още вярват, че всяка придобита сила трябва да се използва само с една цел и тази цел е приближаване до Бог. Ако силата не се използва за тази цел, а за собствени егоистични стремежи, по-добре човек да остане лишен от тези сили! По тази причина в древните школи, зад които стои древната традиция и които са призвани да помогнат на човечеството да се приближи към Бога, се дават посвещения.