Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Нима всичко не ни говори? Било чрез изкуството, науката или във всяка друга форма, животът проявява себе си. Ако човек може да го разбере, би могъл да разбере всичко. Този, който не го разбира, няма да разбере нищо, неговото чувство е затворено, това е равносилно, да бъдеш глух. Неговото чувство за общуване с нещата е притъпено и той не разбира. Ако човек не чува, не трябва да казва, че животът е безмълвен, ако човек не може да чувства смисъла на живота, не трябва да твърди, че животът няма смисъл. Словото е навсякъде, словото говори постоянно.
Под „слово“ се подразбира не това слово, което се чува с ушите. Под слово се подразбира всичко, което се предава, което се изразява и което идва като откровение — това, което човек чува с ушите, помирисва с носа, усеща като вкус или докосва с различни сетива, всичко, което е постижимо, е слово. С други думи, мисията на живота се състои в това да се предаде нещо и всичко, което се предава, е слово, независимо с какви чувства го приема човек.
Словото не зависи само от петте сетива — вкус, слух, зрение, обоняние и осезание. Ние сме привикнали да ги наричаме така, защото ги усещаме чрез пет различни органа, но в действителност съществува само едно — усещането за живота чрез механизма на петте външни осезания. Тъй като животът се изпитва чрез тези пет различни направления, жизненият опит остава разделен на пет отделни преживявания — животът става видим, може да се докосне, да се чуе, да се помирише или да се изпробва на вкус. Но освен тези пет аспекта, с помощта на които сме привикнали да слушаме това слово, съществува и друг начин за неговото чуване, независим от петте усещания. Този начин на слушане на словото се нарича интуитивен. Когато срещнете непознат, вие не можете да кажете, че сте виждали или чували този човек, че го познавате, дали сте удовлетворени или неудовлетворени, дали предизвиква у вас симпатия или антипатия, а казвате, че у вас е останало определено впечатление. Това показва, че съществува език отвъд пределите на чувствата, език, който ние сме в състояние да разберем, ако единното чувство е отворено в определена степен. Някои хора никога не са изпитвали подобно нещо, други са го изпитвали в малка степен, някои съзнателно, някои несъзнателно, но когато дойде нещастие, печал или неуспех, човек обикновено го чувства.
Несъмнено човек, който притежава нежно сърце, голямо съчувствие и любов, е по-способен да изпита това чувство и настроение. Това чувство може да се нарече интуиция — нещо независещо от чувствата. Възможно е жената да го усеща по-силно от мъжа. Много често жената казва на мъжа: „Чувствам това, чувствам, че нещо ще има успех или ще претърпи неуспех“ — а когато той я попита за причината, тъй като мъжът е много разумно същество, тя само ще повтори: „Чувствам го“. Това е език, който тя разбира, но мъжът не го чува.
Съществува друг тип опит, друго преживяване. Той е достъпен не само за духовни или много възвисени хора, известен е и на художника и на изобретателя. Дори човек да не вярва в това, то си съществува и се проявява. Това е усетът как точно да се създаде някое изобретение, как да оформи някоя нова система или план, как да напише поема. Хората могат да свързват достиженията на великите изобретатели с това, че те са изучавали механика и достиженията им са резултат от наученото. Но съществуват хиляди студенти, които изучават механика, а далече не всеки става изобретател.
Този, който действително достига, създава нещо, несъмнено го създава с помощта на вдъхновение. Може да попитате всеки художник, живописец, график, певец, танцьор, писател, поет: „Можете ли винаги да направите това, което искате, толкова съвършено и толкова прекрасно, както понякога успявате?“ Отговорът ще бъде: „Не, никога не знам кога и как ще бъде направено нещо. Идва вдъхновението и тогава мога всичко. Но ако не дойде — нищо не се получава“. Поетът може в продължение на шест месеца да се опитва да напише поема — тази, която жадува неговата душа, все да не успява и в един миг да я завърши, ако вдъхновението почука на вратата. На великите музиканти също не им трябва дълго време, за да напишат своите най-прекрасни произведения, своите шедьоври. Това, което им е отнело много време за написване има по-малко значение — именно написаното от тях за няколко мига вдъхновение остава и ще живее вечно.
Така е и с всички аспекти на изкуството — то зависи от вдъхновението. Човек може да стане бъде високо квалифициран в дадена сфера, но това не е изкуство. То е нещо механично и, значи, мъртво. Единственото живо изкуство е изкуството идващо от живия източник, а този жив източник се нарича вдъхновение. Какво е вдъхновението? На тази дума е посветена цялата книга. Това е слушането на свещеното слово, което идва отвътре, и което човек долавя и изразява във форми, линии, цветове, ноти, думи или нещо друго. Но най-интересното и най-прекрасно нещо — е, че еднакво вдъхновение може да споходи едновременно няколко души. Един го рисува във формата на линии, друг го отразява в ноти, трети го написва с думи, четвърти го рисува в цветове. Това показва, че артистично вдъхновение е онзи изобретателен гений, който може във всяка форма да въплъти смисъла на живота. Има ли нещо, на което да се оприличи вдъхновението. Това е красотата, вибрацията, мъдростта, хармонията. Вдъхновението е енергия, защото носи велика радост, която блика от художника или изобретателя; то е мъдрост, защото носи разбиране за изпълнението и завършването на замисленото; то е светлина, защото огрява сътвореното и няма вече тъмнина и непонятност; то е хармония, защото именно чрез хармонията се достига красотата.