Космическият език (Мистичните учения на суфиите)
- Автор: Хан Хазрат Инайят
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефка Николова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият език (Мистичните учения на суфиите)». Краткое содержание книги:
Значението на астрологическия аспект е твърде широка тема, свързана с всички изкуства и науки. Гласните звуци и някои думи имат връзка с астрологията — използвайки определена дума, човек извиква определена планета, за да намали нейното влияние, ако е неблагоприятно или да увеличи нейната сила, ако е благоприятна. Затова в Индия името на човека се дава в съответствие с индуската астрологическа наука.
Много свещени писания свидетелстват за силата на думите, но къде е отишло знанието на тази наука, така добре известна на пророците от всички времена? Науката на словото е загубена, за голяма част от човечеството. Причината е в това, че човек е ангажирал себе си със земни неща и с това е загубил древното изкуство. Какво е намерила душата, загубвайки тази велика наука, тази мистична тайна — нарастваща глухота, която се увеличава толкова повече, колкото повече преобладава материалният живот. При това, във всички периоди на живота са съществували мислители, служители на Бога, работещи осъзнато или неосъзнато, за които е било ясно, че ако словото бъде загубено, ще бъде загубена тайната на живота.
Може би това звучи малко преувеличено. Съществуващото слово не може да бъде загубено. Само човек е загубил своята способност да знае, да чува това слово. Човекът вече не чува слово от небето, той го слуша от земята. В резултат се е появил бум на материалната наука. Всички велики изобретения на това време, подобно на чудеса, са дошли до великите умове, които са общували с материята и материята, а тя им говорила лице в лице. Всички велики изобретения са отклик на желанието на земята за общуване между великите умове и материята. Така че е било загубено не словото, а посоката.
Човек постоянно се учи в предметния свят да създава вещи, които може да докосне и да направи разбираеми, но му е много трудно да повярва в непонятни, непостижими за ума неща. По такъв начин той се е отделил от тайната на живота. Независимо от всичко, ако във всеки период от световната история човек е изследвал дълбочините на живота, той е намирал това, към което се е стремил с помощта на общението с вътрешния живот, в артистичното самоизразяване и в общението с небесата. Кое осъществява връзката? Това е словото.
Когато пророкът Мохамед чувствал потребност от общение, той излизал извън града и оставал в усамотение на върха на планината — понякога, присядайки и оставайки през цялото време на колене, прекарвал там две-три денонощия. Какво е намерил накрая? Открил, че някакъв глас започнал да говори с него, глас появил се като отговор на неговата душа.
Душата му се промъкнала напред, проникнала през всички плацове на съществуването и се докоснала до източника на всички неща. Но как е дошъл отговорът и в каква форма — дошъл отвсякъде: от вятъра, от водата, от атмосферата и въздуха — всичко дало все същия отговор.
Това преживяване не е ограничено от определени обстоятелства или определено време. Дори в нашия всекидневен живот има моменти, когато изпитваме печал и ни се струва, че всичко в света, дори гласовете на зверовете и птиците извикват тъга. След това отново идва време на дълбока радост — тогава и слънцето помага, като дава радост и облаците, закриващи слънцето също носят радост. Студ, жега, приятел, враг — всичко помага и носи радост.
За мистика този свят е подобен на свод, на купол, в кой то ехото отразява всичко, което се говори под него. Това, кое то се говори с устните, достига до всичко, не само до ушите, това, което се говори със сърцето, достига до сърцето. Словото прониква толкова далече, колкото може, а това зависи от източника, който го произвежда и от дълбочината, от която се повдига. Затова суфиите от всички векове са обръщали голямо внимание на словото, знаейки, че словото е ключ към тайната на целия живот, към тайната на всички планове на съществувание. Няма нищо, което да не е могло да бъде изпълнено, да не е трябвало да бъде узнато с помощта на словото. Затова главна и централна тема на езотериката и мистицизма е словото.
Какво е словото? Това, което произнасяме? Това ли слово? Не, това е само повърхността на словото. Нашите чувства са слово, нашия глас, нашата атмосфера е слово. Съществува поговорка: „Това, чрез което се изявявате, говори по-силно, от това, което произнасяте.“ Това показва, че дори когато човек не говори, говори душата му. Как предсказатели на съдбата узнават бъдещето? Те го слушат. Те казват, че четат по линиите на ръката, по разположението на планетите, по постъпките на хората. Но всичко това е слово. Защото слово означава изразяване: изразяване с глас, с думи, с форма, с цвят, с линия, с движение. Именно така ние виждаме, че всичко е единно в езотеричната страна на мистицизма. Разбира се, много хора на Запад казват, че за тях е много сложно да медитират в рамките на техния свят — имат толкова много задължения и занимания. Моят отговор е, че именно по тази причина още повече се нуждаят от медитация.