Сигнал за опасност
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Сигнал за опасност». Краткое содержание книги:
Затова е взел мерки да запази тайната.
Разработената от него система за ранно предупреждение реагира мигновено на всеки сигнал за опасност. Задаващият неудобни въпроси детектив е елиминиран светкавично. Хоби въздъхва с облекчение. Но изпълнената с решимост клиентка на убития си спомня едно име от миналото.
Шерил си спомни какво настояваше Мерилин: Обади се по телефона преди болкоуспокояващите, защото ще ти размътят главата и ще забравиш.
— Трябва да се обадя по телефона — каза тя гласно, видимо разтревожена.
— Ако желаете, ние също можем да се обадим на съпруга ви — каза лекарката с безразличие в гласа.
— Не съм омъжена. Трябва да се обадя на един адвокат. Адвокатът на приятелката ми.
— Е, добре. Телефонът е в дъното на коридора. Само не се бавете.
Шерил отиде до телефонните автомати в края на коридора. Обади се на телефонистката и поиска разговор за сметка на отсрещния абонат, както й бе казала Мерилин. Продиктува номера, който бе запомнила наизуст. Вдигнаха слушалката след второто позвъняване.
— „Форстър и Ейбълстайн“ — чу приветлив глас. — С какво можем да ви помогнем?
— Обаждам се от името на мисис Мерилин Стоун — каза Шерил. — Трябва да говоря с адвоката й.
— Това е самият мистър Форстър — отвърна приветливият глас. — Моля почакайте.
Докато Шерил слушаше мелодията в слушалката, лекарката също се обаждаше по телефона на около десет метра от нея. В нейната слушалка не се чуваше музика. Бе се обадила на полицията, отдел „Домашно насилие“.
— Обаждам се от „Сейнт Винсънт“ — каза тя. — Имам още един случай за вас. Тази твърди, че се е блъснала във врата. Не иска дори да признае, че е омъжена, да не говорим, че е претърпяла побой. Можете да дойдете да я разпитате по всяко време.
Първият документ в папката беше оригиналното заявление на Виктор Хоби, че желае да постъпи в армията. Беше пожълтяло от времето и беше написано със същия равен момчешки почерк, който бяха видели в писмата, които бе изпратил до дома в Брайтън. Описваше накратко образованието си и желанието си да стане пилот на хеликоптер — нямаше кой знае какво повече. На пръв поглед нищо не предвещаваше появата на нова изгряваща звезда. По онова време обаче на всеки доброволец се падаха по двайсетина души, които си купуваха еднопосочен билет за автобус до Канада, така че донаборната комисия бе посрещнала Хоби с отворени обятия и веднага го бе изпратила при лекарите.
Бяха го изследвали, за да установят дали е годен за пилот, което означаваше доста по-щателен преглед от обикновения, особено по отношение на зрението и пазенето на равновесие. Беше го преминал блестящо — един и осемдесет и пет, шейсет и пет килограма, чудесно зрение, добър капацитет на белите дробове, в отлично здраве. Медицинският преглед бе проведен в началото на пролетта и Ричър си представяше много добре бледото от нюйоркската зима момче, застанало по къси гащета, босо върху гол дъсчен под, очакващо реда си да го мерят с шивашкия метър.
Следващият документ показваше, че са му били връчени ваучери за пътуване и му е било наредено да замине за Форт Дикс след две седмици. Следваха книжа оттам. Пръв беше един формуляр, подписан веднага след пристигането му, с който Виктор Хоби се задължаваше да служи лоялно на армията на САЩ. Във Форт Дикс беше прекарал дванайсет седмици първоначална подготовка. Бе се явявал на шест изпита за оценка на уменията му. На всички тях се бе представил доста над средното. Не бяха записани никакви коментари.
Следваше разписка за ваучери за пътуване до Форт Полк и заповед да се яви там, за да премине едномесечен специализиран пехотински курс. Имаше бележки във връзка с уменията му да борави с различни оръжия. Бяха го оценили като „добър“, което във Форт Полк означаваше нещо, за разлика от Форд Дикс, където те обявяваха за „добър“, ако разпознаеш карабина от десет крачки. В Полк тази оценка означаваше отлична координация между очите и ръцете, великолепно владеене на мускулите, спокоен характер. Ричър не беше специалист по авиация, но бе убеден, че инструкторите са гледали с оптимизъм на перспективата един ден да пуснат Вик Хоби да лети с хеликоптер.
Следваха още ваучери за пътуване, този път до Форт Уолтърс в Тексас, където се намираше началната школа за пилоти на хеликоптери. Беше приложена записка от командира на Форт Полк, в която се отбелязваше, че Хоби се е отказал от едноседмичен отпуск, за да замине за там незабавно. Това бе документирано с едно сухо изречение, но въпреки всичко се долавяше нотка на одобрение, дори и след толкова много години — ето най-после един човек, който няма търпение да се заеме истински с нещата.