Сигнал за опасност
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Сигнал за опасност». Краткое содержание книги:
Затова е взел мерки да запази тайната.
Разработената от него система за ранно предупреждение реагира мигновено на всеки сигнал за опасност. Задаващият неудобни въпроси детектив е елиминиран светкавично. Хоби въздъхва с облекчение. Но изпълнената с решимост клиентка на убития си спомня едно име от миналото.
Джоди кимна и се усмихна.
— Така си и знаех — продължи Конрад. — И смятате, че след като сте от семейството, така да се каже, ще ви бъде осигурен по-добър и по-бърз достъп до архива?
Ричър поклати тържествено глава.
— И през ум не ни е минавало подобно нещо. Знаем, че всички заявки за достъп се обработват по абсолютно един и същи начин.
Конрад се усмихна, после се разсмя с глас.
— И го казахте с каменно лице! Великолепно! Играете ли покер? Би трябвало, би трябвало. Е, с какво мога да ви бъда полезен?
— Нужна ни е информацията за Виктор Труман Хоби — каза Ричър.
— Във връзка с Виетнам ли?
— Познавате ли го? — попита Ричър изненадано.
Конрад го погледна озадачено.
— Никога не съм чувал за него. След като второто му име е Труман обаче, значи е роден някъде между четирийсет и пета и петдесет и втора. Нали е така? Значи е твърде млад за Корея и твърде стар за войната в Залива.
Ричър кимна. Тиъдър Конрад започваше да му харесва. Явно беше умен. Прииска му се да хвърли един поглед и на неговото досие, да разбере защо на четирийсет и пет все още е майор, работещ в канцелария в Мисури.
— Ще свършим работата тук, в кабинета ми — добави Конрад. — За мен ще е удоволствие.
Вдигна телефонната слушалка и се обади направо в хранилището, като прескочи старши сержанта от приемната. Смигна на Ричър и нареди да му донесат досието на Хоби. Изчакаха мълчаливо пет минути, докато дотича куриерът и го донесе.
— Бързо стана — отбеляза Джоди.
— Всъщност — отвърна Конрад — малко се забави. Помислете как стоят нещата за редника. Чува по телефона „Х“, Хоби, изтичва до съответната секция, намира папката по инициалите, грабва я и идва дотук на бегом. Моите хора покриват средните нормативи за физическа подготовка на армията, което означава, че за пет минути могат да пробягат по-голямата част от една миля. Това място може и да изглежда голямо, но между бюрото му, секцията с буквата „Х“ и моя кабинет разстоянието е далеч по-малко от миля, повярвайте ми. Така че всъщност той се забави. Подозирам, че старши сержантът го е спрял само за да ме подразни.
Папката, в която бе сложено досието на Виктор Хоби, беше от старите, на релефни ивици. Отпред беше залепена таблица, в която се вписваха заявките за достъп до него. Бяха само две. Конрад прокара пръст по имената.
— Правени са по телефона — обясни той. — Едната е на самия генерал Гарбър, през март тази година. Втората е на някой си Костело, който се е обадил от Ню Йорк в началото на миналата седмица. Защо е този внезапен интерес?
— Точно това се опитваме да разберем — отвърна Ричър.
Участвалите в сражения войници имат дебели досиета, особено ако сраженията са били преди трийсет години. Това време е достатъчно всички документи, и най-незначителните, Да бъдат събрани където им е мястото. Папката на Виктор Хоби беше дебела около пет сантиметра. Старата корица беше огъната точно по дебелината на документите. На Ричър тя му напомняше за портфейла на Костело, който бе видял в бара в Кий Уест. Придърпа стола си по-близо до Джоди и до предния ръб на бюрото на Конрад. Майорът остави папката върху полираното дърво, обърна я и я отвори така, сякаш показваше рядко съкровище на заинтригувани познавачи.
Инструкциите на Мерилин бяха съвсем точни и Шерил ги изпълняваше прецизно. Първата стъпка беше да получи медицинска помощ. Записа се при медицинската сестра и седна на твърд пластмасов стол в чакалнята за прегледи. Спешното отделение на болницата „Сейнт Винсънт“ бе по-спокойно от обикновено и я приеха само десет минути след пристигането й. Прегледа я лекарка, достатъчно млада, за да й бъде дъщеря.
— Как се случи това? — попита тя.
— Блъснах се в една врата — отговори Шерил.
Младата лекарка я заведе в едно преградено със завеса място и я накара да легне върху една кушетка за прегледи. Започна да проверява рефлексите на крайниците й.
— Врата? Сигурна ли сте? Напълно?
Шерил кимна. Трябваше да настоява на своето. Искаше го Мерилин и разчиташе на нея да го изпълни.
— Беше полуотворена. Бях се обърнала назад и просто не я видях.
Лекарката не каза нищо. Извади подобно на писалка фенерче и освети едното, после другото й око.
— Някакво помътняване в зрението?
Шерил кимна.
— Малко.
— Главоболие?
— Страхотно.
Лекарката се замисли за момент и взе формуляра за приемане в болницата.
— Така. Трябва ни рентген на лицевите кости, това е очевидно, но също така ще искам и на целия череп, както и скенер. Трябва да сме наясно какво точно се е случило там, вътре. Застраховката ви е добра, така че още сега ще повикам хирург да ви прегледа, защото, ако се налага някакво възстановяване, по-добре е да се започне по-рано. Така. Ще трябва да облечете болничен халат и да легнете. Ще ви дам хапче за главоболието.