Сигнал за опасност
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Сигнал за опасност». Краткое содержание книги:
Затова е взел мерки да запази тайната.
Разработената от него система за ранно предупреждение реагира мигновено на всеки сигнал за опасност. Задаващият неудобни въпроси детектив е елиминиран светкавично. Хоби въздъхва с облекчение. Но изпълнената с решимост клиентка на убития си спомня едно име от миналото.
Самолетът продължи да се движи бавно, както подобава, и спря на петдесет метра от ниска и дълга бетонна постройка, недалеч от оградата. Пилотът изключи двигателите и остана на мястото си. Няколко души от наземния персонал, в пълни униформи, приближиха самолета и включиха дебел кабел в специален контакт близо до носа. Системите превключиха на външно захранване — така церемонията можеше да се проведе на тишина.
Почетната стража се състоеше, както обикновено от осем души, със съответните парадни униформи — двама от пехотата, двама от Военноморските сили, двама от Военновъздушните сили и двама от морската пехота. Те подходиха към самолета под строй и спряха, за да изчакат да се отвори товарната рампа. След като металът прилепна плътно до асфалта, те се изкачиха в търбуха на самолета. Минаха покрай строените в две редици хора от екипажа и продължиха напред, към ковчезите. Взеха първия, качиха го на раменете си и с бавна стъпка се върнаха към изхода. Спуснаха се по наклонената рампа, минаха по нагорещения асфалт с тържествена стъпка, после влязоха в бетонната постройка и положиха ковчега на земята. Изправиха се, останаха за миг неподвижно, после се обърнаха кръгом и отново тръгнаха към самолета.
Бе нужен един час, за да разтоварят седемте ковчега. Едва когато всички бяха на земята, сивокосият американец стана от мястото си. Слезе по стълбата за пилота, като преди това протегна уморените си крайници.
12
Стоун трябваше да остане пет минути зад тъмните стъкла на колата, защото в подземния гараж товареха нещо. Тони излезе навън и изчака, облегнат на една колона, докато камионът изпълзи навън сред черен облак изгорял дизел, после повлече Стоун през гаража, към товарния асансьор. Натисна бутона и двамата се отправиха нагоре мълчаливо, с наведени глави. Дишаха тежко, вдъхваха миризмата на грубия гумен под. Слязоха на осемдесет и осмия етаж на задната площадка и Тони огледа коридора. Беше празен.
Набитият беше в приемната. Минаха покрай него и влязоха в кабинета. Беше тъмно както винаги. Щорите бяха спуснати и беше тихо. Хоби седеше зад бюрото мълчаливо и неподвижно, вперил поглед в Мерилин, която бе седнала със свити крака на канапето.
— Е? — попита Хоби. — Изпълнихте ли мисията?
Стоун кимна.
— Влезе в болницата. Видях я.
— Къде? — попита Мерилин. — В коя болница?
— „Сейнт Винсънт“ — отговори Тони. — В спешното отделение.
Стоун кимна, за да потвърди, и видя, че Мерилин се усмихва с облекчение.
— Добре — каза Хоби. — Това беше доброто дело за днес. Сега имаме работа. Какви са усложненията, с които трябва да се справим?
Тони избута Стоун покрай масичката и го бутна на канапето до Мерилин. Той седна и се втренчи право пред себе си, без да каже дума.
— Е? — подкани Хоби още веднъж.
— Проблемът е в акциите — заговори Мерилин. — Той не може да разполага с тях безусловно.
Хоби се втренчи в нея.
— Може и още как. Проверих в борсата.
Тя кимна.
— Да, така е, те са негова собственост. Имах предвид обаче, че той не може да ги контролира. Няма свободен достъп до тях.
— Защо не, по дяволите?
— Има попечители. Достъпът до акциите се контролира от тях.
— Какви попечители? Защо?
— Така пожела баща му, преди да почине. Не вярваше, че Честър ще може да се справи сам, и смяташе, че му е нужен надзор.
Хоби продължаваше да я гледа втренчено.
— Всяка по-голяма операция с акциите трябва да бъде одобрена от попечителите — добави тя. — И от двамата.
Последва тишина. Хоби премести погледа си върху Честър Стоун. Беше като лъч на прожектор, който опипва в тъмнината. Мерилин наблюдаваше здравото му око. Наблюдаваше го как мисли. Наблюдаваше го как се хваща на лъжата. Знаеше, че ще се хване, защото беше в тон с това, което вече знаеше. Бизнесът на Честър се бе провалил, защото Честър беше слаб бизнесмен. Близък роднина като баща му би забелязал, че не го бива, още в началото и като отговорен човек би се опитал да защити семейното състояние, като назначи попечители.