Сигнал за опасност
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Сигнал за опасност». Краткое содержание книги:
Затова е взел мерки да запази тайната.
Разработената от него система за ранно предупреждение реагира мигновено на всеки сигнал за опасност. Задаващият неудобни въпроси детектив е елиминиран светкавично. Хоби въздъхва с облекчение. Но изпълнената с решимост клиентка на убития си спомня едно име от миналото.
Хоби продължи да се усмихва.
— И през ум не би ми минало. Щях да накарам Тони да я застреля и да я изхвърли някъде в морето.
Той млъкна. Мерилин потрепери вътрешно.
— Сигурна ли си, че искаш да направиш това? — попита Хоби. — Нали знаеш, че ако каже и една дума на някого в болницата, ще умре?
Мерилин кимна.
— Няма да каже нищо на никого. Не и ако знае, че ме държиш тук.
— Моли се да си права.
— Няма да каже. Не го правя заради нас. Правя го заради нея. Нуждае се от помощ.
Втренчи се в него. Потърси опора в перваза. Чувстваше се слаба. Опита се да открие по лицето му следа от съчувствие, знак, че приема отговорността си. Не видя нищо освен раздразнение. Преглътна и въздъхна.
— Освен това ще й трябва пола. Не може да излезе навън така. Ще изглежда подозрително. В болницата веднага ще повикат полицията. И двамата не го искаме, така че Тони трябва да излезе и да й купи нова пола.
— Дай й твоята рокля — каза Хоби. — Свали я и й я дай.
Пак стана тихо.
— Няма да й стане — каза Мерилин.
— Не това е причината, нали?
Тя не отговори. Тишина. Хоби сви рамене.
— Добре.
Мерилин преглътна отново.
— И обувки.
— Какво?
— Трябват й обувки — отвърна тя. — Не може да излезе без обувки.
— Боже! — възкликна Хоби. — И какво, по дяволите, става по-нататък?
— По-нататък оформяме сделката. Веднага щом Честър се върне и ми каже, че я е видял да влиза през вратата, сама и невредима.
Хоби прокара пръстите на лявата си ръка по извивката на куката.
— Ти си умна жена — отбеляза той.
Знам, че съм, помисли си Мерилин. Това е първото от усложненията.
Ричър остави спортния сак на бялото канапе под копието на Мондриан. Отвори го и изсипа пачките от по петдесет долара. Трийсет и девет хиляди и триста долара в брой. Раздели парите, като хвърляше по една пачка ту в левия, ту в десния край на канапето. Получиха се две доста внушителни купчини.
— Четири отивания до банката — отбеляза Джоди. — Трябва да внасяме по-малко от десет хиляди долара на един път, иначе са длъжни да съобщят, а ние не желаем да отговаряме на никакви въпроси относно произхода им, нали? Ще ги внесем в моята сметка и ще поискаме да издадат банков чек за старците. Останалите ще използваме чрез златната ми кредитна карта.
Ричър кимна.
— Трябват ни самолетни билети до Сейнт Луис, Мисури, плюс хотел. С деветнайсет хиляди в банката ще можем да отседнем на прилично място и да летим в бизнес класата.
— Не може да се лети по друг начин — каза тя, улови го за кръста, надигна се на пръсти и го целуна. Той отвърна на целувката й. Силно.
— Това е забавно, нали? — каза Джоди след малко.
— За нас може би. Не и за старците.
Отидоха в три различни банки и след това в още една, където внесоха последните пари и където Джоди поиска чек на името на мистър и мисис Хоби за сумата от 19 650 долара. Банковият служител го мушна в млечнобял плик и тя го закопча в портфейла си. След това се върнаха на Бродуей заедно, хванати за ръце, за да може Джоди да се подготви за пътуването. Тя прибра плика от банката в бюрото си, а Ричър вдигна телефона и установи, че полетът на „Юнайтед“ от летище Кенеди е най-подходящият по това време на деня.
— Такси? — попита Джоди.
Той поклати глава.
— Ще отидем с колата.
Мощният осемцилиндров двигател вдигна страхотен шум в подземния гараж. Ричър настъпи рязко газта два пъти и се ухили. Тежката машина се залюля на пружините от въртящия момент.
— Цената на играчките — подхвърли Джоди.
Той я погледна.
— Не си ли го чувал? — попита тя. — Разликата между мъжете и момчетата е в цената на играчките им.
Ричър отново форсира мотора.
— Цената на тази е само един долар.
— А ти току-що изгори два долара във вид на бензин.
Той включи на скорост и изкачи джипа по рампата. Подкара на изток, към тунела, после по шосе 495 до Ван Уик и надолу към летище Кенеди.
— Карай към паркинга за кратък престой — каза Джоди. — Сега можем да си го позволим.
Наложи се да остави пистолета и заглушителя. Не беше лесно да минеш през охраната на летище с тежко метално оръжие в джоба. Скри ги под седалката на шофьора. Оставиха колата на паркинга точно срещу сградата на „Юнайтед“ и пет минути по-късно бяха пред гишето, откъдето си купиха два еднопосочни билета бизнес класа до Сейнт Луис. Скъпите билети им даваха правото да чакат в специален салон, където стюард в униформа им сервира истинско кафе в порцеланови чашки и чинийки и където можеха да четат „Уолстрийт Джърнъл“, без да си го купуват. След това Ричър занесе чантата на Джоди до самолета. Седалките на първите шест реда бяха по две на ред — широки, комфортни. Ричър се усмихна.