Сигнал за опасност
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Сигнал за опасност». Краткое содержание книги:
Затова е взел мерки да запази тайната.
Разработената от него система за ранно предупреждение реагира мигновено на всеки сигнал за опасност. Задаващият неудобни въпроси детектив е елиминиран светкавично. Хоби въздъхва с облекчение. Но изпълнената с решимост клиентка на убития си спомня едно име от миналото.
Достъпът до архива се контролираше от персонала във фоайето. Формално погледнато, военният архив беше част от публичните архиви, само че служителите му правеха всичко възможно този факт да не се разгласява. В миналото Ричър разбираше и бе съгласен с тази тактика, без да я оспорва — военните документи понякога са много откровени и не би трябвало да се четат и интерпретират произволно, вън от конкретния контекст. Винаги бе одобрявал факта, че ги държат настрана от обществеността. Сега обаче той беше обществеността и се питаше как ще се развият нещата. В архива се съхраняваха милиони досиета в десетки огромни хранилища и бе напълно възможно да чакаш дни и дори седмици, преди служителите да намерят каквото търсиш, дори и да полагат всички, абсолютно всички мислими усилия и да тичат нагоре-надолу като луди. Беше го виждал множество пъти отвътре. Играеха ролята си много убедително. Беше ги наблюдавал с иронична усмивка на лицето.
Слязоха от таксито и спряха за малко под горещото слънце на Мисури, за да се уточнят как да постъпят. Влязоха в сградата и видяха голяма табела: ПРЕДОСТАВЯМЕ САМО ПО ЕДНО ДОСИЕ НА ЗАЯВКА, поставена пред служителката, и зачакаха. Беше възпълна жена на средна възраст, в униформа на старши сержант, заета с някаква работа, чиято цел не е да постигне нещо полезно, а да накара посетителите да чакат. След известно време вдигна очи, хвърли две празни бланки на високия плот пред себе си и посочи канапа, на който висеше молив.
Бланките бяха формуляри за искане на достъп до архива. В графата „фамилно име“ Джоди попълни „Джейкъб“, а по-долу заяви, че иска да получи цялата налична информация за Джак Ричър, майор от отдел „Криминални разследвания“ към армията на САЩ. Ричър взе молива, заяви цялата налична информация за генерал лейтенант Лион Джером Гарбър и после подаде двата формуляра на старшия сержант. Жената им хвърли бегъл поглед, пусна ги в отделението за входящи заявки и натисна един бутон до лакътя си. Идеята беше някой редник да чуе звънеца, да дойде да вземе формулярите и да започне търпеливото издирване на досиетата.
— Сега кой е началник на архива? — попита Ричър.
Въпросът беше пряк. Служителката потърси в главата си начин да избегне отговора, но не откри такъв.
— Майор Тиъдър Конрад — отговори тя неохотно.
Ричър кимна. Името Конрад не му говореше нищо.
— Моля ви да му предадете, че искаме да се срещнем с него само за минутка. И… нека донесат тези досиета в кабинета му.
Тонът му беше нещо средно между любезна молба и недоизречена команда. Този тон винаги му бе вършил работа във взаимоотношенията със старши сержантите. Жената вдигна слушалката и позвъни.
— Ще изпрати някого да ви вземе — каза след малко с тон, който ясно подсказваше, че Конрад им прави огромна услуга.
— Няма нужда — отвърна Ричър. — Знам къде е. И друг път съм ходил там.
Поведе Джоди нагоре по стълбите, към просторния кабинет на втория етаж. Майор Конрад ги очакваше пред вратата. Беше с лятна униформа, а над горното му джобче имаше пластмасова табела с името му. Изглеждаше дружелюбен, но донякъде отегчен от службата си. Беше на около четирийсет и пет, а ако на тази възраст си майор на втория етаж на военния архив, значи, че не си се разбързал за никъде. Изчака за момент, защото по коридора към него вече тичаше един редник, понесъл две дебели папки в ръце. Ричър се усмихна доволно. Обслужваха ги като първокласни клиенти. Когато тази институция искаше да действа бързо, наистина действаше бързо. Конрад пое папките и освободи редника.
— Е, какво мога да направя за вас? — попита той. Говорът му беше бавен и мътен като горното течение на Мисисипи, но иначе звучеше достатъчно дружелюбно.
— Имаме нужда от помощта ви, майоре — отговори Ричър. — И се надявам, че ще сте готов да ни съдействате, след като прегледате тези две досиета.
Конрад погледна папките в ръката си, отстъпи настрани и ги покани в кабинета си. Беше тих, с дървена ламперия. Посочи им две еднакви кожени кресла и седна зад бюрото си. Постави двете папки на плота една върху друга, отвори първата, на Лион, и се зае да я преглежда.
Минаха десет минути, докато видя каквото искаше. През това време Джоди и Ричър гледаха през прозореца. Градът се печеше под палещите лъчи на слънцето. Конрад бутна папките настрана и погледна двата формуляра. После вдигна очи.
— Две много добри досиета — отбеляза той. — Впечатляващо. И освен това схванах намека. Предполагам, че Джак Ричър сте вие, а това е мисис Джоди Джейкъб, която в досието е спомената като дъщеря на генерала, прав ли съм?