Сигнал за опасност
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Сигнал за опасност». Краткое содержание книги:
Затова е взел мерки да запази тайната.
Разработената от него система за ранно предупреждение реагира мигновено на всеки сигнал за опасност. Задаващият неудобни въпроси детектив е елиминиран светкавично. Хоби въздъхва с облекчение. Но изпълнената с решимост клиентка на убития си спомня едно име от миналото.
Трийсет дни в океана никак не са малко, така че началниците на ротата се бяха постарали да създават работа за войниците, за да не се отегчават. От досието на Хоби бе видно, че му е била поверена поддръжката, което означаваше безкрайно лъскане и смазване на разглобените хюита в битка със соления въздух в трюма на кораба. Оценката беше положителна и Хоби бе слязъл на брега в Индокитай — само тринайсет месеца след като бе постъпил в армията като кадет — със звание лейтенант. А бе напуснал Щатите като младши лейтенант. Заслужено повишение за перспективен кадър. Едно от добрите момчета. Ричър си спомни какво му бе казал Ед Стивън за него в горещината зад железарския магазин: Много сериозен, много усърден. Но в никакъв случай не необикновен.
— Сметана? — попита Конрад.
Ричър поклати глава едновременно с Джоди.
— Без нищо — отговориха двамата в един глас.
Конрад наля кафето, а Ричър продължи да чете. Хеликоптерите „Хюи“ бяха оборудвани в два варианта: за бойни и транспортни цели. На рота „В“ бяха зачислени транспортни машини и задачата й беше да обслужва Първа въздушнодесантна на бойното поле. Хеликоптерите се водеха транспортни, но също имаха въоръжение — две тежки картечници, окачени отстрани на специални ластични въжета за тавана, на мястото на свалените врати. Екипажът се състоеше от пилот и помощник-пилот, двама картечари и командир на екипажа, който изпълняваше и функциите на авиомеханик. Машината побираше толкова войници, колкото бяха в състояние да се натъпчат в квадратното пространство между двамата картечари, или тон амуниции, или произволна комбинация между двете.
Бяха преминали през период на обучение при реални условия, което бе отражение на истината, че Виетнам се различава значително от Алабама. Този период не приключваше с официално дипломиране, но все пак фактът, че Хоби и Де Уит бяха изпратени в джунглата първи от новите пилоти, бе достатъчно красноречив. Изискването по-нататък бе да участваш в пет бойни операции като помощник-пилот. Едва тогава, ако се справиш успешно, ти поверяваха пилотското място и ти назначаваха твой собствен помощник. От този момент нататък започваше сериозната работа и това бе отразено в досието. Цялата му втора част се състоеше от доклади за изпълнени мисии, написани върху тънка оризова хартия. Стилът беше сух и лаконичен. Не ги бе писал Хоби, а ротният командир.
Сраженията бяха епизодични. Войната бушуваше навсякъде наоколо, но Хоби бе прекарвал продължителни периоди на земята поради времето. Дни наред гъстите мъгли на Виетнам не бяха позволявали да се лети ниско над терена в джунглата, а после, в периодите на проясняване, докладите следваха един след друг, по няколко на една и съща дата — често по три, пет, дори седем бойни мисии на ден. Бяха прехвърляли пехотинци на бойното поле, бяха ги спасявали и снабдявали с всичко необходимо. После пак се спускаха мъглите и хеликоптерите оставаха за дълго на земята. Ричър си представяше как Хоби се е изтягал на нара си по цели дни, спокоен или ядосан, отегчен или напрегнат, в очакване на следващите кошмарни, изтощителни операции.
Докладите бяха разделени на две части от документите, удостоверяващи края на първия редовен срок, рутинното награждаване с медал, дългата отпуска в Ню Йорк и началото на втория срок. Следваха нови доклади за бойни операции. Същите, както и преди. Бяха по-малко на брой. Последният документираше 991-ва бойна мисия на лейтенант Виктор Хоби. Не беше типична за частта му. Беше специална задача. Бе излетял от Плейку на изток, към импровизирана площадка за кацане край прохода Ан Хе, откъдето трябваше да се изтеглят подложени на ожесточен обстрел войници. Вторият участник в мисията беше Де Уит. Хоби бе кацнал първи на мястото. Бяха го видели да качва само трима души на борда и да излита почти веднага заради масирания картечен огън откъм джунглата. Хеликоптерът му бил улучен многократно, картечарите му стреляли хаотично в джунглата. Когато Хоби излетял, Де Уит кръжал над мястото. Видял как продължителен откос надупчил двигателя. В официалния му доклад се казвало, че витлата престанали да се въртят и около резервоара се появили пламъци. Машината се разбила в джунглата, на четири мили западно от мястото за кацане. Паднала под нисък ъгъл с приблизителна скорост от осемдесет мили в час. Де Уит също така споменавал, че през листата се виждали зелени пламъци, което обикновено означавало експлозия на горивния резервоар. Започнала операция за издирване на оцелели, но се наложило да бъде прекратена заради лошото време. Отломките на хеликоптера не били огледани. Тъй като районът на падането бил смятан за непристъпна, девствена джунгла, можело да се предположи, че в непосредствена близост няма войници на Северен Виетнам, следователно и не съществувала опасност оцелелите да попаднат в плен. Поради това осемте души от хеликоптера на Хоби били вписани като изчезнали по време на сражение.