Сигнал за опасност
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Германов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Сигнал за опасност». Краткое содержание книги:
Затова е взел мерки да запази тайната.
Разработената от него система за ранно предупреждение реагира мигновено на всеки сигнал за опасност. Задаващият неудобни въпроси детектив е елиминиран светкавично. Хоби въздъхва с облекчение. Но изпълнената с решимост клиентка на убития си спомня едно име от миналото.
— Защо? — попита Джоди. — Де Уит е видял експлозията, нали? Защо ги водят изчезнали, след като очевидно са загинали?
Майор Конрад сви рамене.
— И аз мисля така — каза той. — Все пак никой не е бил напълно сигурен. Де Уит е видял пламъци през листата, и толкова. Може да е било мина или нещо друго. Обявявали са някого за загинал в сражение само ако са били абсолютно сигурни. Когато някой е видял с очите си как е станало. Случвало се е изтребители да паднат на двеста мили навътре в океана и въпреки това да обявят пилота за безследно изчезнал, не мъртъв, защото съществува теоретичната възможност да доплува донякъде. Мога да ви покажа папка, десет пъти по-дебела от тази, в която са събрани заповедите и инструкциите за това точно как да се описват загубите на човешка сила.
— Защо? — попита пак Джоди. — Защото са се страхували от пресата?
Конрад поклати глава.
— Не. Причините са други, струва ми се. Когато са се страхували от пресата, просто са лъгали. Най-напред не са искали да заблуждават близките и роднините. Повярвайте ми, случвали са се наистина странни неща. Обстановката там е била съвършено чужда. Хора са оцелявали при обстоятелства, при които това се е смятало за невъзможно. Появявали са се след време изневиделица. Били са откривани, защото през цялото време са се провеждали масирани операции за издирване на оцелели. Мнозина са попаднали в плен, но тогава никой не е публикувал списъци с имената им. Те се появиха години по-късно. Не можеш да кажеш на родителите, че синът им е бил убит, ако съществува и най-малката възможност това да не е вярно. Затова са ги наричали „изчезнали“ колкото е възможно по-дълго. — Конрад замълча за момент. — Втората причина е, че са се страхували. Но не от пресата. Страхували са се от самите себе си. Страхували са се да си признаят, че търпят поражение, че ги бият, при това жестоко.
Ричър отново се върна към доклада за последната мисия. Видя името на помощник-пилота — младши лейтенант на име Ф. Г. Каплан. Бе летял с Хоби през повечето време от втория срок.
— Може ли да видя досието на този човек? — попита той.
— Секция „К“? — отвърна Конрад. — Ще отнеме около четири минути.
Изчакаха мълчаливо войника да донесе досието на Каплан. На външен вид папката беше като тази на Хоби — стара, дебела. На предната корица също имаше таблица със заявките за ползването й, само че през последните двайсет години бе регистрирано едно-единствено телефонно обаждане на Лион Гарбър от април предишната година. Ричър обърна папката към себе си и я отвори на предпоследния лист. Беше същият като този в досието на Хоби — доклад за същата мисия, отново с разказа на Де Уит, бе написан със същия почерк, от същия чиновник.
Последният лист от досието на Каплан обаче беше датиран две години след доклада за последната мисия. Това бе официално решение, взето от военното министерство след щателно проучване на обстоятелствата, в което се казваше, че Ф. Г. Каплан се обявява за загинал по време на военни действия на четири мили западно от прохода Ан Хе, след като хеликоптерът, чийто помощник-пилот е бил, е свален от вражески наземен огън. Трупът не е бил открит, но смъртта му трябвало да се приеме за факт с цел включване в мемориалните списъци и изплащането на пенсии. Ричър приглади листа с длани.
— Защо Виктор Хоби няма такова нещо?
Конрад поклати глава.
— Не знам.
— Искам да отида в Тексас — каза Ричър.
Летище Ной Бай край Ханой и летище Хикъм Фийлд край Хонолулу се намират на една и съща географска ширина, така че товарният „Старлифтър“ на Американските военновъздушни сили не летеше нито на север, нито на юг, а по права линия над Тихия океан, от запад на изток, между Тропика на рака и двайсетия паралел. Шест хиляди мили, по шестстотин мили на час, десет часа полет, но самолетът се подготви за кацане седем часа, преди да излети — в три следобед на предния ден. Капитанът от Военновъздушните сили обяви, когато пресякоха меридиана, връщащ ги във вчерашния ден, а високият сивокос американец в задната част на кабината върна часовника си назад и спечели един ден живот повече.
Хикъм Фийлд е главното военно летище на Хавай, но използва едни и същи писти и въздушен контрол с Хонолулу Интърнешънъл, така че старлифтърът трябваше да направи голям кръг над океана, за да изчака да се приземи един боинг 747 на японските авиолинии. После се сниши и кацна след него. Като военен пилот, жената, която управляваше самолета, не беше длъжна да се съобразява с любезностите на гражданската авиация, така че натисна рязко спирачките, колелата просвириха, двигателите зареваха с обратна тяга, и машината намали скоростта достатъчно бързо, за да излезе от пистата по първото разклонение за рулиране. Гражданското летище изискваше военните самолети да стоят настрана от туристите. Особено от японските туристи. Основната индустрия на Хавай или пък сантиментите на Изтока бяха без значение за пилота на старлифтъра — по-важното бе, че по първия разклон разстоянието до военния сектор беше най-кратко.