Юмрукът на правосъдието
- Автор: О’Шонеси Пери
- Серия: nina reilly #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Василева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на правосъдието». Краткое содержание книги:
— Джо ви е казал, че съм отишъл там?
— Каза, че може да си там, и аз отидох да те търся. Пожарът току-що беше започнал.
— Какво видяхте? — той питаше настоятелно.
— Влязох в бунгалото, но пожарът беше обхванал всичко. Успях да изляза навреме. Не съм видяла кой го е запалил.
— Но в такъв случай вие сте свидетел, нали?
— Да. И вероятно ще стана, ако стигнем до процес, защото отказвам да съдействам на криминалното разследване. Аз преча на правосъдието.
— Полицията досеща ли се?
— Не. Ще бъда с теб на предварителното заседание. Полицията скоро ще разбере, че аз съм открила тялото. Когато ми поискат показания под клетва, не мога да лъжесвидетелствам. Ще трябва да им кажа, че съм била там. Ще трябва да им кажа всичко, което знам. Но сега искам да го кажа на теб.
Джейсън барабанеше с пръсти по масата.
— Не казах на полицията, защото на пода на бунгалото имаше нещо, което взех със себе си.
— Какво?
— Чифт слънчеви очила „Вюрнътс“.
Барабаненето секна отведнъж. Джейсън я погледна ужасен. После се поокопити.
— Всеки може да носи слънчеви очила. Кой може да каже чии са. — Ръцете му трепереха, по челото му изби пот. — Възможно е да съм ги оставил през лятото, когато ходих там.
— Майка ти ми каза, че според собственика бунгалото не е използвано през това лято. В деня, когато те видях в планината, ти носеше същите очила. Ако са у теб, ще ми ги покажеш и ще ме убедиш, че онези не са твои.
Джейсън не отговори.
— Според майка ти ти си носил такива очила през всичките години в гимназията. Никога не си излизал без тях. Можеш ли да си спомниш кога ги видя за последен път?
— Нямам представа.
— Джейсън, моля те. Помогни ми.
— Не знам какво да кажа. Страшно съм загазил и съм много объркан. Но… вие, нали не сте казала на никого?
— Никой, освен мен не знае за това.
— Шокиран съм.
— За днес е достатъчно. Трябва да тръгвам. Трябваше да ти кажа, Джейсън, дори и да се изложа на опасност.
— Много смело от ваша страна. Вие ме прикривате, рискувайки себе си. Аз бих направил същото за семейството си независимо какво ще ми струва. Аз не съм ви син, баща или нещо подобно… Един непознат прави такова нещо за мен… Ще мога ли да ви се отплатя. Нина…
— Да?
— Аз обичах дядо си. Не съм го убил. Не съм убил дядо си. Заклевам се!
— Вярвам ти — каза Нина.
Сенди ядеше бъркани яйца, купени от отсрещното заведение.
— Изглежда вкусно — каза Нина.
— Закусвала ли си?
— В затвора си бяха купили понички. Не можах да им устоя. На идване се отбих при Уинчел и изядох две.
— Имаш нужда от протеин.
— Имам нужда от чудо.
Тя влезе в кабинета си и започна да прослушва телефонния секретар. Сара де Биърс беше звъняла два пъти. Съобщенията й бяха настойчиви.
Вдигна Моли.
— Майка ти вкъщи ли е?
— Иска да говори с вас. Чудеше се дали ще можете да дойдете вкъщи към дванадесет.
Единственият свободен час на Нина беше между дванадесет и един и тя мислеше да се поразходи край езерото, но отговори веднага:
— Разбира се. Ще дойда.
— Видяхте ли Джейсън тази сутрин? Секретарката ви каза, че сте в затвора.
— Да.
— Как е той? — Гласът на Моли беше напрегнат и загрижен.
— Държи се много смело — отговори Нина. Поговориха още малко и Моли се поуспокои.
Преди да излезе, успя да прегледа голяма част от книжата, натрупани върху бюрото й, така че купчината понамаля.
Къщата и градината на Де Биърс бяха така изрядни и спретнати, като че ли се очакваше сватба. Всички пейки бяха прясно пребоядисани, живият плет — окастрен, моравата — подравнена. Джо явно здравата беше поработил. В момента градинарските инструменти бяха прибрани, а и самият той не се виждаше никъде.
Моли отвори вратата. Косата й беше вързана на опашка, носеше джинси и къса, прилепнала блуза, която откриваше пъпа й. Беше толкова слаба, че ръстът й не изглеждаше необикновен. Едва когато тръгнаха редом, Нина разбра, че Моли е висока над метър и осемдесет. С Джейсън сигурно затрудняваха движението, когато вървяха заедно.
— Приличаш на скиорка — каза Нина.
— Карам сноуборд — отговори учтиво Моли. — През зимата ходим с Джейсън по планините.
— Как се чувстваш?
— Аз ли? Предполагам, по-добре от Джейсън. Вземам лекарствата, които ми предписа д-р Лий. Чувствам се по-добре. Съжалявам, че видяхте всичко това. Не знаех, че сте отвън.
— За всички ни беше голям удар. Особено за майка ти.
— Беше глупаво. Няма да си позволя да се повтаря. — Моли погледна настрани. Тя имаше същата лъчезарна усмивка и естествено държание, като Джейсън, но изглеждаше по-млада и по-уязвима от него. — Сега наистина съжалявам, че се опитах да се самоубия. После Джейсън ми каза, че това е бил най-ужасният момент в живота му. Ако бях умряла, сега нямаше да мога да съм край него точно когато той толкова се нуждае от мен.