Страхът на Фондацията
- Автор: Бенфорд Грегори
- Серия: second foundation trilogy #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Страхът на Фондацията». Краткое содержание книги:
Дорс се изправи — бе допила питието си.
— Да влезем да си поприказваме.
Той я последва послушно и веднага разбра, че това беше грешка. По-голямата част от присъстващите на стим-купона вътре бяха облечени в дрипави дрехи в стил сафари. Бяха червендалести, лицата им горяха от възбуда или просто от стимулатори. Хари махна на сервитьора да си върви — не обичаше начина, по който тези вещества изостряха мислите му по неконтролируем начин. И все пак се усмихна и се опита да завърже разговор на незначителни теми.
Темите се оказаха не само незначителни, ами направо микроскопични.
— Откъде сте? О, Трантор — и как е там? Ние сме от… (попълнете името на планетата) — чували ли сте я някога? Естествено, че не беше. Двайсет и пет милиона свята…
Повечето бяха примитивисти, привлечени тук от предлаганото уникално преживяване. На него му се струваше, че всяка трета дума, която казват, беше „природно“ или „витално“, които произнасяха като мантри.
— Какво облекчение — да бъдеш далеч от правите линии — каза някакъв слаб мъж.
— Хм, как така? — Хари се опита да изглежда заинтересован.
— Ами правите линии, разбира се, не съществуват в природата. Тях ги слагат човеците. — Онзи въздъхна. — Обичам да бъда свободен от праволинейността!
Хари веднага се сети за боровите иглички; за пластовете метаморфни скали; за вътрешния ръб на полумесеца; за нишките на паяжината; за линията по ръба на разбиваща се океанска вълна; за структурата на кристалите; за белите кварцови линии в гранитните плочи; за далечния хоризонт на обширно, спокойно езеро; за краката на птиците; за бодлите на кактуса; за стрелването на хищната птица; за стеблата на младите, бързо растящи дървета; за нишките на високите, носени от вятъра облаци; за пукнатините в леда; за двата лъча на V-образното ято на прелетните птици; за снежинките.
— Не е така — рече той, но не каза нищо повече.
Навикът му да прави лаконични намеци, разбира се, се разми в по-нататъшния разговор — стимулантите си казваха думата. Всички продължаваха да дърдорят, възбудени от перспективата да се потопят в живота на съществата, скитащи из долините там долу. Той слушаше, без да коментира, заинтригуван. Някои искаха да споделят погледа към света на стадните животни, други — на ловците, трети — на птиците. Говореха така, сякаш им предстоеше участие в някакво състезание по атлетика, а той изобщо не гледаше на нещата по този начин. И все пак си мълчеше.
Най-накрая двамата с Дорс се измъкнаха в малкия парк край Екскурзионната станция, предназначен да запознае гостите с местните условия, преди да се „потопят“ в тях. Панукопия, както се наричаше този свят, очевидно имаше малко коренни обитатели с големи размери. Имаше животни, каквито бе виждал като малък на Хеликон, и цели стада домашни животни. Всички те бяха произлезли преди по-малко от сто хиляди години на легендарната Земя.
Уникалните качества на Панукопия, разбира се, изобщо не можеха да се мерят с това. Той спря, загледа се в стадата и отново се замисли за галактиката. Умът му продължаваше да атакува онова, което той наричаше „Големият проблем“, и го нападаше от много ъгли. Беше се научил да застава встрани и да оставя мислите си да си вървят. Психоисторическите уравнения имаха нужда от по-дълбок анализ, от стойности, които обозначават първобитните свойства на хората като вид. Като…
Животни. Дали тук не беше ключът?
Въпреки хилядолетните опити хората бяха опитомили малък брой същества. За да бъдат опитомени, дивите зверове е трябвало да притежават цял комплект от качества. Повечето е трябвало да бъдат стадни животни с инстинкт за подчинение, който човеците са можели да използват. Трябвало е да са кротки — стадата, които подскачат при всеки непознат звук и не понасят натрапниците, са трудни за отглеждане.
Най-накрая е трябвало да могат да се размножават в плен. Повечето човеци не са искали да се ухажват и да се съвъкупляват под бдителния поглед на другите; повечето животни — също.
И така, съществуваха овце, кози, крави и лами, леко адаптирани към този свят, но инак незабележими също както на милиард други планети от Империята. Подобието означаваше, че вероятно всичко това е било направено по едно и също време.
Освен пановете. Те бяха уникални за Панукопия. Който и да ги бе довел тук, може и да е правил опит за опитомяване, но архивите отпреди 13 000 години бяха изгубени. Защо?
Една електронна хрътка се приближи, подуши ги, провери ги и измърмори нечленоразделно извинение.