Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
И ние, естествено, задавахме абсолютно същите въпроси. Подобно на Паоли, бяхме готови да признаем, че исканията на Меровингите са оправдани. Но какво значение можеха да имат тези искания днес? Нима чисто техническата законност на монархията може да бъде довод, убедил толкова много хора? Как ставаше така, че в края на XX в. една монархия, законна или не, получава такава силна подкрепа?
Ако си имахме работа с някакви ненормални особняци, просто щяхме да се откажем. Ние обаче имахме насреща си изключително мощна организация, в която членуват най-влиятелните, най-изявените, най-прочутите и отговорни хора на нашето време. И в доста случаи тези хора явно смятаха връщането на Меровингите на власт за задача, достатъчно значима, че да пренебрегнат политическите, социалните и верските си различия.
На пръв поглед ни се струваше пълна лудост възстановяването на една династия, изместена от престола преди цели хиляда и триста години, да се превърне в дело на живота на толкова много прочути и високоуважавани личности. Освен, разбира се, ако не пропускахме нещо. Освен ако Меровингите претендираха не само за престола и се открояваха сред другите династии по нещо изключително важно. Накъсо, освен ако в кралската им кръв нямаше нещо много особено.
9. Дългокосите монарси
Вече бяхме проучили, разбира се, историята на Меровингите. Бяхме се опитали да се ориентираме някак в димната завеса от небивалици и тайнственост, още по-гъста и от мъглата, с която бяха забулени катарите и рицарите тамплиери. Няколко месеца се бяхме мъчили да разплетем кълбото от факти и измислици. Въпреки усилията обаче за нас Меровингите си оставаха почти пълна загадка.
Династията на Меровингите води началото си от сикамбите, племе от старогерманския народ, известен с името франки. От V до VII в. Меровингите владеят почти цялата територия на днешна Франция и Германия. Тяхното господство съвпада с периода на Крал Артур — времето, за което са написани повечето рицарски романи за Свещения Граал. За тази епоха от ранното средновековие се знае вероятно най-малко и тя е наричана безпросветна, но не защото, както бързо се уверихме, наистина е била безпросветна, а защото някой умишлено я е направил такава. Тъй като западната римска църква се ползва с истински монопол върху науката и особено върху писмените паметници, сведенията, които са се запазили, отразяват нечии ограничени интереси. Всички други хроники са се загубили или са били цензурирани. Но от време на време все пак успявахме да се доберем до нещо през завесата от мълчание, с която е обгърнато миналото. Именно с тези откъслечни сведения възстановихме истината — твърде интересна и съвсем различна от официалната история.
Меровингите и легендите за тях
Натъкнахме, се на множество загадки около произхода на Меровингите. Обикновено си представяме династиите като управляваща фамилия или род, не просто наследила друга фамилия или род, но всъщност изместила и детронирала своите предходници. Иначе казано, най-често смятаме, че династиите се зараждат след някой преврат, довел до отмирането на предишната управляваща династия. Войната между Бялата и Червената роза в Англия например се води именно за да се смени династията на престола. След около век на английския престол се качва династията Стюарт, но едва след като са отстранени Тюдорите. На свой ред, и Стюартите са детронирани насилствено от Оранското и Хановерското благородническо семейство.
В случая с Меровингите обаче няма такъв рязък или насилствен преход, няма узурпация, детрониране и унищожаване на предишните владетели. Обратното, знатният род, наричан Меровинги, явно и преди е управлявал франките. Те са законни монарси, признати от всички. Един от тях обаче явно се откроява толкова много, че дава името си на цялата династия.
Този владетел е обвит в такава загадъчност, че човек не може да каже къде свършват историческите факти и къде започват легендите. Меровей (Меровех или Меровеус) е останал в историята като получовек, полубожество, достойно за древните мигове. Дори името му говори за неговото чудотворно раждане и характер: в него са съчетани френската дума за „майка“ и латинските и френските думи за „море“.
Според най-влиятелния хроникьор на франките и някои по-късни предания Меровей има двама бащи. Вече бременна от баща му — крал Клодион, майката на Меровей отишла да се изкъпе в океана. Във водата била прелъстена или може би изнасилена от някакво чудато водно същество, дошло отвъд морето — от „bestea Neptuni Quinotauri similis“212, без да е много ясно какво точно представлява квинотавърът. Според преданието тъкмо от този звяр жената заченала втори път. А когато се родил Меровей, във вените му течала кръвта на двамина: на владетеля на франките и на загадъчното морско същество.
212
Нептунов звяр, приличен на квинотавър (лат.). — Бел.ред.