Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)
- Автор: Бейджент Майкл, Линкольн Генри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Светата кръв и Свещеният Граал (Тайните на тамплиерите и масонската ложа)». Краткое содержание книги:
Първото издание на „Светата кръв и Свещеният Граал“ през 1982 година предизвиква буря от противоречия, ехото от които още отеква из западноевропейския свят. Изводите в книгата са убедителни. Нещо повече: много от тях са дори потресаващи и вероятно смъртно опасни. Независимо какви са вашите собствени възгледи, това е книга, която ще ви завладее.
Следва подробна правителствена програма за възстановяването на Франция в някогашния й блясък. В програмата например се отстоява идеята департаментите отново да бъдат заменени с провинции:
Делението на департаменти е произволно и е въведено по време на Френската революция съобразно с изискванията на транспортните средства (конската тяга). Днес то вече не значи нищо. За разлика от департамента провинцията отговаря на потребностите на живота, тя е наследство от нашето минало, същата основа, върху която се е зараждала нацията ни, има си свой фолклор, обичаи, паметници, често местен диалект, които сме решени да възродим. Провинцията трябва да притежава своя администрация и средства за защита вътре в единната държава, съобразени с конкретните условия.208
По-нататък Паоли цитира следващите осем страници. Материалът в тях е обединен под няколко подзаглавия:
Правителствената програма, изложена в тези осем раздела, не съдържа някакви крещящи противоречия и би могла да бъде осъществена без особени сътресения. Трудно е да се определи политическата й насоченост. Тя не може да боде наречена лява или дясна, либерална, консервативна, радикална или реакционна. Като цяло не е и прекалено амбициозна и човек се чуди как с нея ще бъде възвърнат някогашният блясък на Франция. Както отбелязва и Паоли: „Предложените в нея промени… не са революционни. Все пак се основават на реалистичния анализ на структурите във френската държава и са просмукани от здрав разум.“209 Да де, но в правителствената програма, изложена в „Сиркюи“, дори не се намеква каква ще е реалната основа, на която тя ще се осланя: възстановяването на народната монархия с крал измежду потомците на Меровингите. Редакцията на списанието не смята за нужно да го оповестява, защото това се разбира от само себе си, тя го смята за даденост, на която се основават всички публикувани в него материали. За читателите на „Сиркюи“ връщането на Меровингите на престола е една пределно ясна, споделяна от тях цел и авторите на публикациите не се спират подробно на нея.
В своята книга Паоли поставя един твърде важен въпрос, който неизменно занимаваше и нас:
От една страна, имаме потомък на Меровингите, който живее инкогнито, а от друга, тайно общество — Братството на монасите от Сион, поставило си за цел да ускори възстановяването на народната монархия с представител на Меровингите на престола… Трябва обаче да установим дали това движение се ограничава с езотерично-политически спекулации (чиято задача всъщност е да трупа пари, като се възползва от лековерието и уязвимостта на хората) или наистина развива някаква дейност.210
Паоли се спира на този въпрос с помощта на доказателствата, с които разполага, и прави следния извод:
Братството от Сион безспорно има мощни връзки. Всъщност всяко новоучредено сдружение първо трябва да бъде одобрено от министъра на вътрешните работи. Това важи и за списанията и издателствата. И все пак тези хора успяват да издават с псевдоними в несъществуващи издателства на несъществуващи адреси книги, които не се намират нито в Швейцария, нито във Франция. Има две възможности: или изпълнителната власт не си върши работата, или…211
Паоли не довършва изречението. Същевременно е ясно, че лично той смята втората възможност, която не е формулирал докрай, за по-вероятна. С други думи, според Паоли мнозина държавници, а също и доста други влиятелни личности или са членове на Сион, или действат по указания на ордена. Ако наистина е така, излиза, че Сион е изключително мощна организация.
След задълбоченото си проучване Паоли е доволен от фактите, които е установил за Меровингите и за техните претенции към престола. Журналистът признава, че поне тук вижда някакъв смисъл в целите, които си поставя Сион. Оттук нататък обаче, признава Паоли, той е силно озадачен. Какъв смисъл има династията да бъде възстановявана днес, тринайсет века след детронирането й? И нима едно съвременно управление на Меровингите ще се различава с нещо от което и да е друго управление? Ако се различава, то по какво и защо? Какво толкова им е особеното на Меровингите? Дори и да са основателни, претенциите им звучат неуместно. Защо толкова много влиятелни и умни хора и днес, и в миналото не само проявяват интерес към династията, но и я подкрепят?
208
Ibid., p. 94.
209
Ibid., p. 102.
210
Ibid., p. 103.
211
Ibid., p. 112.