Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
— И картофено пюре… след малко — добави тя, докато включваше миксера, донесен от собствената й кухня. — И зелен фасул. Реших всичко да бъде в хармония със статията ти. Предположих, че щом си споменал точно това ястие, навярно ти харесва.
— Разбира се. Всеки мъж го обожава. Малъри. — Наивно трогнат, Флин я погали по бузата. — Трябваше да ти донеса повече цветя.
Тя се засмя и започна да намачква сварените картофи.
— И тези са достатъчни, благодаря. Всъщност за първи път приготвям печено. Повече си падам по бързите ястия. Но взех рецептата от Зоуи, която се закле, че няма начин да се изложа. Саймън облизвал чинията си.
— Обещавам, че няма да забравя да дъвча.
Хвана ръката й, накара я да се обърне към него и бавно плъзна пръсти нагоре по тялото й, докато стигна до брадичката. Целувката му бавно я завладя, сякаш потъваше в пухен дюшек.
Сърцето й се преобърна и лека мъгла забули съзнанието й. Изпусна бъркалката, която държеше в ръка. Почувства, че сякаш се разтапя и двамата напълно се сливат.
Единението бе не само с него, а и със собствената й същност. Когато я освободи, погледът на сините й очи бе премрежен.
„Жената притежава сила — помисли си Флин, — която кара мъжа да се чувства като бог“.
— Флин.
Устните му трепнаха до челото й.
— Малъри.
— Забравих… какво правя.
Той се наведе и вдигна бъркалката от пода.
— Мисля, че разбъркваше картофеното пюре.
— А, да. Пюрето.
Малко замаяна, застана до мивката, за да измие бъркалката.
— Никой не е правил нещо толкова мило за мен.
— Обичам те. — Малъри прехапа устни и се загледа през прозореца. — Не казвай нищо. Не искам никой от двама ни да се смущава. Дълго мислих за това. Зная, че избързах и те притесних. Не е в стила ми — припряно добави тя и отново взе миксера.
— Малъри…
— Наистина не е нужно да казваш нищо. Засега ще ми бъде достатъчно да го приемеш и може би да се възползваш. Според мен любовта не бива да бъде оръжие, манипулативно средство или бреме. Красотата й е в това, че тя е дар, който не те обвързва. Наслади й се, както на това печено. — Усмихна се, въпреки че погледът му я смути. — Какво ще кажеш да налееш вино, а после да измиеш съдовете? Просто ще прекараме една приятна вечер.
— Добре.
„Може да почака — помисли си Флин, — вероятно е писано да почака“.
Във всеки случай, думите в главата му звучаха твърде фалшиво в сравнение с искреността на нейните.
Значи щяха просто да се наслаждават на компанията си и приготвеното от нея ястие в скромната му кухня, на маса, украсена с цветя в пластмасова кана.
Това му се струваше обещаващо начало. Интересно съчетание на две удоволствия.
— Знаеш ли, ако съставиш списък от неща, с които смяташ, че би трябвало да се снабдя, ще ги купя.
Малъри повдигна вежди, взе чашата вино, която той й подаде, и извади малък бележник от джоба на престилката си.
— Вече почти съм го съставила. Канех се да ти го дам едва когато те омая с вино и вкусотии.
Флин прелисти бележника и забеляза, че всичко е старателно подредено по групи. „Хранителни продукти“, „Почистващи препарати“, с подгрупи: „За кухнята“, „За банята“, „За пране“, „Домакински прибори“.
„Господи, тази жена е неустоима!“
— Май ще се наложи да изтегля заем.
— Гледай на това като на инвестиция. — Малъри взе бележника от ръката му, прибра го обратно в джоба си и отново се залови с картофите. — Впрочем, много ми харесаха онези творения в офиса ти.
— Творения? За изкуство ли говориш? — Флин си даде вид, че не разбира. — А, момичетата ми. Така ли?
— Остроумно, носталгично, секси, стилно. Цялата стая е страхотна, което, признавам, беше облекчение за мен, като се има предвид останалата част от къщата. Успя да ме избави от отчаянието, когато идеите ми за ключа не доведоха до нищо. — Изцеди зеления фасул, подправен с босилек, сложи го в купа и му я подаде. — Монро, Грейбъл, Хейуърт и така нататък. Богини на екрана. Богини, ключ.
— Логично.
— Да, и аз мислех така, но нямах късмет. — Подаде му купата с пюре, а след това извади печеното с ръкохватки, които бе купила. — Все пак мисля, че съм на прав път, а и имах възможност да видя къде умуваш върху статиите си. — Малъри седна и огледа масата. — Дано си гладен.
Оформиха порциите. След първата хапка от печеното Флин въздъхна.
— Добре, че изпрати Мо навън. Не искам да го тормозя с това, защото едва ли ще остане много за него. Поздравления за майсторката.
„Удоволствие е — помисли си Малъри — да гледаш как мъжът, когото обичаш, с наслада хапва нещо, приготвено от теб. Приятно е да споделяте вечерята си след работен ден“.