Ключът на светлината
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на светлината». Краткое содержание книги:
Три жени. Три ключа. И едно осеяно с опасности и изпитания търсене.
Не се бе чувствала лишена от нищо, когато бе вечеряла сама или в компанията на приятелки. Но сега мечтаеше да прекарва този час с него ден след ден, година след година.
— Флин, ти каза, че си купил тази къща, когато си приел, че ти е писано да останеш във Вали. Представяше ли си… представяш ли си как би искал да изглежда?
— Не зная дали тогава съм имал подобни мисли. Привлече ме обликът й, архитектурата и големият двор. Нещо в него ме кара да се чувствам силен и спокоен. — Помълча няколко секунди. — Мисля, че рано или късно трябва да ремонтирам тази стая, за да изглежда прилично за новото хилядолетие. Отдавна се каня да обзаведа цялата къща, но все не намирам време. Навярно защото живея само с Мо. — Наля още вино и в двете чаши. — Ако имаш идеи, готов съм да ги чуя.
— Винаги съм пълна с идеи и трябва да внимаваш, преди да ми позволиш да ги осъществя. Но не затова те попитах. Имах видение за къщата, която купихме с Дейна и Зоуи. Веднага си представих как ще изглежда, какво се изисква от мен и в какво мога да превърна своята част. Но оттогава не съм ходила.
— Напоследък си много заета.
— Не е точно така. Съзнателно избягвам да ходя там. Не е в стила ми. Обикновено, когато имам планове, изгарям от нетърпение да ги осъществя. Оглеждам, съставям списъци. Направих крачката. Сложих подписа си върху документите, но не мога да се реша на следващата.
— Това е важно решение, Мал.
— Не съм нерешителна. Напротив. Освен това държа на думата си. Но този път се изплаших. Утре ще отида да разгледам къщата отново; Предишните собственици са оставили някакви вехтории на тавана. Зоуи ме помоли да проверя дали има нещо ценно, преди да започне да ги изхвърля.
— Какъв таван? Мрачен и пълен с призраци или големият таван на баба, място за игри и забавления?
— Нямам представа. Не съм се качвала. — Срамуваше се да го признае. — Разгледах само първия етаж, което е странно, защото притежавам една трета от имота. Или скоро ще я притежавам. Но утре това ще се промени. Въпреки че промените не са едно от любимите ми неща.
— Искаш ли да дойда с теб? Любопитен съм да я видя.
— Надявах се да го кажеш. — Малъри стисна ръката му. — Благодаря. А сега, щом повдигна въпроса за идеите ми относно тази къща, предлагам да започнем от хола, където прекарваш по-голямата част от времето си.
— Пак ли ще обиждаш дивана ми?
— Не съм способна да изрека достатъчно обидна дума, каквато заслужава онзи диван. Но не е зле да помислиш за истински маси, лампи, килим и пердета.
— Хрумна ми просто да поръчам някои неща по каталог.
Малъри му хвърли дълъг, укорителен поглед.
— Опитваш се да ме уплашиш, но няма да стане. След като бе така любезен да предложиш услугите си утре, ще ти се отплатя. С удоволствие ще ти помогна да превърнеш онзи хамбар в уютна стая.
За втори път Флин едва не облиза чинията си, но устоя на изкушението да поиска трета порция.
— Не е ли това ловък номер да ме завлечеш в магазин за обзавеждане?
— Не е съзнателен. Просто така се получи. Ще споделя част от идеите си, докато разчистваме масата.
Малъри стана и започна да събира съдовете, но той сложи ръката си върху нейната.
— Да отидем в хола и да ми покажеш какво не ти харесва в простоватия ми стил.
— След като измием съдовете.
— Аха. Не, сега. — Задърпа я към вратата и се засмя, когато на лицето й се изписа колебание. — Няма да избягат, повярвай ми. Светът няма да свърши, ако ги оставим за по-късно.
— Е, добре. Само пет минути. Кратка консултация. Първо, стените изглеждат добре. Стаята е голяма и наситеният цвят е подходящ. Би могъл да се подсили с други ярки цветове — на пердетата и… Какво правиш? — попита тя, когато Флин започна да разкопчава блузата й.
— Събличам те.
— Извинявай — отблъсна ръката му, — но за голи консултации вземам по-висока такса.
— Разори ме.
Вдигна я на ръце.
— Това беше номер, нали? С цел да ме разсъблечеш и да постигнеш своето.
— Несъзнателен. Просто така се получи. Повали я на дивана и я притисна с тялото си.
Деветнадесета глава
Той я погъделичка по брадичката и я накара да се засмее. Малъри направи безполезен опит да се измъкне.
— Ти си още по-съблазнителна от печеното.
— Ще се предам, но после ти ще измиеш съдовете.
— Заплахите ти не ме притесняват. — Плъзна пръсти към гърдите й. — Някъде в тази къща има съдомиялна машина.
— Да, но беше складирал вътре кучешка храна.
— А, тъкмо се чудех къде съм я сложил.
Всмука меката част на ухото й.
— Преместих я в килера, където би трябвало да стои. — Тя изпъна шия. — Явно не знаеш, че се произвеждат много практични и дори красиви кутии за съхранение на подобни неща.