Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
Той се засмя и се отдръпна.
— Препрочиташ книгите ми?
— Вече виждам как започваш да се надуваш, така че ще замълча, преди да се пръснеш и някой да пострада.
Наведе се, мина под ръката му и се отправи към една от етажерките с книги.
— На жената, която загубих. На жената, която открих. На единствената жена, която съм обичал. Късметлия съм, че и трите са една и съща.
Дейна извърна глава към него, докато посягаше към рафтовете.
— Какво беше това?
— Посвещението, което току-що съчиних за следващата си книга.
Тя отпусна ръка.
— Джордън, ще ме накараш да се разтопя. Никога не си ми казвал подобни неща.
— Мислех си ги, но не знаех как да ги изрека.
— Вече видях откъс от този роман. Ставаше дума за изкупление. Нямам търпение да го прочета целия.
— А аз нямам търпение да го допиша за теб.
Проследи я с поглед, когато взе една книга, свали обложката и отдолу се показа корицата.
— „Фантом в замъка“ — прочете той. — Джордън Хоук. В обложка на… — Избухна в смях. — „Как да защитим дома и градината си от вредители“. Добро хрумване, Дългучке.
— Стори ми се подходящо. Имам друга твоя книга с обложка на роман, наречен „Кучеядите“. Изненадващо глуповато и безинтересно четиво, въпреки заглавието. Освен това… Няма значение, все вариации на тази тема.
— Ясно.
— Знаеш ли какво ще ти кажа? — Хвана ръцете му. — След като всичко свърши, ще устроим тържествено сваляне на маскировките и ще подредя книгите ти на подобаващо място.
— Идеята ми допада. — Погледна томчето, а после отново лицето й. — Ще почакаме ли другите?
— Не мога. — Очевидно бе, че не е изненадан от този отговор. — Твърде нетърпелива съм. Струва ми се, че трябва да го направим само двамата.
— Тогава да действаме.
Дейна прокара ръка по силуета на „Пийк“, както бе направила и с екземпляра на Флин. Но този път усети… нещо. Как го бе нарекла Малъри? „Миг на осъзнаване“.
„Да, точно това“, реши тя.
— Тук е, Джордън — прошепна Дейна. — Ключът е в тази книга.
„Съсредоточи се — каза си тя. — Трябва само да го видиш“.
Той се загледа в пръстите й, които бавно се плъзнаха по името му. Дишането й стана учестено.
— Дейна.
— Чувствам го. Топъл е. Очаква ме. Тя ме очаква.
Внимателно прелисти страниците и изведнъж затаи дъх. Книгата падна от ръцете й. Джордън отново извика името й и я хвана, преди да се строполи на пода.
Обзет от ужас, едва успя да я сложи на килима. Долавяше дишането й, но бе станала бледа и леденостудена.
— Върни се, Дейна. Върни се, за бога.
Енергично я разтърси, но тялото й остана неподвижно и главата й се отпусна встрани.
— Къде я отведе, копеле? — Понечи да я изправи, но погледът му се спря на разтворената книга до нея. — Господи.
Повдигна я и я притисна към себе си, за да я стопли и защити. Щом чу гласове в коридора, скочи да отвори вратата, преди Флин да почука.
— Дейна! — Флин се втурна към нея и прокара ръка по лицето й. — Не!
— Той я плени — процеди Джордън през зъби. — Онзи негодник я вкара в книгата. Проклетата книга я погълна.
Почувства силата, която я изтръгна от тялото й. Мигновено бе разбрала целта му. Беше я накарал да изпита болка, за да й покаже на какво е способен, и го бе направил със задоволството на жесток хлапак, който къса крилата на насекомо.
След болката я бе завладял студ. Беше я сковал до костите и те сякаш бяха станали крехки и чупливи като стъкло.
Коварните пипала на синята мъгла я бяха сграбчили и я бяха откъснали от топлия и светъл свят, който познаваше, за да я хвърлят в света на студа и болката. Синият воал я обгръщаше, стягаше ръцете и краката й и я задушаваше, докато започна да се бори за всяка глътка въздух, макар студен и раздиращ като ледени шипове.
Дори когато мъглата се разсея, тя продължи да лежи сама и разтреперана в мрака.
Първото, което изпита, бе паника. Накара я да се свие на кълбо и да простене. Но когато си пое дъх, долови мирис на бор и есенна шума. Гора. Надигна се и усети допира на боровите иглички и сухите листа до дланите си. Щом страхът й започна да отшумява, видя лунните лъчи, които проникват през клоните.
Осъзна, че вече не е толкова студено. Беше ясна и прохладна есенна нощ. Чуваха се гласове на птици, монотонните викове на бухал и приглушеното свистене на вятъра в короните на дърветата.
Докато се изправяше, залитна, подпря се на ствола на едно от тях и едва не заплака от облекчение, когато прокара пръсти по грапавата кора. Беше нещо толкова реално и нормално.
Успя да преодолее световъртежа, облегна се с гръб на дървото и очите й привикнаха към тъмнината.
„Жива съм“, каза си тя.