Ключът на познанието
- Автор: Робертс Нора
- Серия: key #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валентина Атанасова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Ключът на познанието». Краткое содержание книги:
Този път в центъра на събитията е младата и интелигентна библиотекарка Дейна Стийл. Докато са опитва да открие пътя към своя ключ, тя са присъединява към начинанието на двете си приятелки да създадат комплекс, в който посетителите ще могат да се отбият в салона за красота на Зоуи, да си харесат книга от книжарницата на Дейна и да се полюбуват на картините в галерията на Малъри.
Задачата на Дейна не се улеснява ни най-малко от появата на първата й любов — писателя на трилъри Джордън Хоук, който преди години я е изоставил, за да търси слава в Ню Йорк. Дейна бавно осъзнава, че чувствата й са все така живи, а Джордън е неразривно свързан с необикновеното й търсене…
Не бе пострадала. Чувстваше се малко замаяна, но здрава. Трябваше да намери пътя към дома, а единственият начин да стигне до него бе да се движи.
Въпросът бе накъде. Реши да се довери на инстинктите си и тръгна напред.
Сенките бяха толкова дълбоки, че си представи как потъва в някоя от тях като в бездна. Светлината, която се процеждаше през дърветата, бе сребриста като матовия блясък на неизлъскани мечове.
За миг й хрумна, че листата по дърветата са твърде много за края на октомври.
Стъпи на съчка и пукотът й отекна като изстрел, който я стресна и я накара инстинктивно да подскочи.
— Добре, добре.
Чу ехото на собствения си глас и стисна устни, за да не заговори отново.
Когато сведе поглед към краката си, с удивление видя, че е с износени кафяви кубинки вместо с черните обувки с висок ток, които бе избрала за вечерта.
Бе решила да се облече официално, защото…
Мисълта се губеше и отново изплуваше в съзнанието й, докато най-сетне успя да я улови. Бе държала тоалетът й да подобава на красивия й годежен пръстен.
Но вдигна ръката си и не го видя на нея.
Сърцето й се сви и споменът за изживения ужас избледня пред уплахата, която я обзе, щом разбра, че е загубила пръстена на Джордън. Завъртя се и хукна обратно през гората, за да потърси мястото, където бе паднала.
Или се бе събудила?
Докато тичаше, взирайки се в земята с надеждата да зърне блясъка на злато, за първи път чу зловещо шумолене зад себе си и до гърба й достигна хладна вълна. Беше се излъгала. Не бе сама. Ускори крачките си, но не в сляпа паника. Бе твърдо решена да избяга и да оцелее. Чу го да се приближава зад нея — не тичешком, а с нагло спокойствие. Явно бе сигурен, че ще спечели това надбягване.
„За нищо на света“, зарече се тя. Щеше да го победи, защото не желаеше да намери смъртта си тук.
Едва дишаше, когато излезе от гората и се озова на открито, под ослепителна бяла луна.
„Не е реална — осъзна тя, докато пристъпваше по тревата. — Не трябва да има пълнолуние“.
Наближаваше краят на четириседмичния й срок, който щеше да изтече при новолуние.
Това щеше да бъде краят на нейното изпитание.
Но тук луната бе кръгла и сякаш плуваше по черното небе над сянката на „Уориърс Пийк“.
Продължи по-бавно и притисна ръка към корема си, за да потисне спазъм.
Нямаше бяло знаме с герб над кулата. Прозорците бяха тъмни. Навярно единствените обитатели бяха паяци и мишки.
Защото това бе замъкът от книгата на Джордън.
Бе попаднала в нея и бродеше из страниците й.
— Притежаваш остър ум.
Рязко са обърна. Зад нея стоеше Кейн, точно до гората.
— Това е измама. Още една фантазия.
— Така ли? Познаваш силата на писаното слово, реалността, която оживява в страниците на една книга. Това е неговият свят. Той го е въплътил в роман. Просто те доведох в него. Питах се дали съзнанието ти ще издържи и ето, че се озова тук. Радвам се.
— На какво се радваш? Стигам все по-близо до ключа.
— Така ли? А спомняш ли си какво се случва по-нататък?
— Зная, че това не беше част от книгата. Ти не присъстваше в нея.
— Малки промени. — Кейн вдигна ръка и направи артистичен жест. — Ще доведат до различен развой на събитията. Можеш да бягаш, ако искаш. Ще ти дам възможност за избор.
— Не можеш да ме задържиш тук.
— Може би. Може би ще успееш да намериш изход. Но ако излезеш, губиш. — Пристъпи към нея и развя дълъг бял шал. — А ако останеш, ще умреш. Твоят любим е предначертал смърт в замъка. — Посочи величественото здание, което Джордън бе нарекъл „Уоч“. — Как е могъл да предвиди, че ще бъде твоята?
Тя се завъртя към сградата и побягна.
— Трябва да я върнем.
Флин отчаяно разтри студените ръце на Дейна между дланите си. Бяха я сложили на леглото, с натрупани върху нея одеяла.
— Ако това, което търси, е там — започна Брад, — не бива да го търси сама.
— Няма да я оставя сама. — Осъзнал, че няма друг избор, Джордън стана. — Така няма да успеем. Контактът, присъствието ни край нея, виковете ни, нищо не може да я върне. Брад, искам да намериш Роуина. Доведи я тук, бързо.
— Ще се забави цял час. — Зоуи, която стоеше до краката на Дейна, сега се премести от едната страна на леглото. — Малъри, веднъж тя дойде при нас. Трябва да опитаме отново. Дейна не бива да остава сама. Това е неговата цел. Да ни раздели. Не бива да му позволяваме да я постигне.
— Да я повикаме. Най-силни сме, когато сме заедно. — Малъри протегна едната си ръка към Зоуи, а с другата притисна пръстите на Дейна. — Ще я помолим да дойде.
— Няма да молим. — Зоуи стисна ръката й и очите й светнаха, сякаш е готова за битка. — Този път ще й наредим.