Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Скъпи ми приятелю! — възкликна мистър Хънифут. — Какво има? Болен ли сте? Много сте блед и ръцете ви треперят. Защо не казахте по-рано?
Мистър Сегундус прокара ръка по челото си и малко колебливо каза, че според него тук действа някаква магия. Определено има чувството, че е така.
— Магия? — попита мистър Хънифут. — Но каква магия би могло да има тук? — той нервно се огледа, сякаш очакваше всеки момент иззад някое дърво да изскочи мистър Норел. — Смея да предположа, че днешната жега ви е замаяла. На мен самия ми е доста горещо. Ама какви глупаци сме ние с вас да се подлагаме на това! Ето го лекът! Ето я прохладата! Сянката на високи дървета като тези край приятно ромолящ ручей като онзи там е най-доброто възстановително средство. Елате, мистър Сегундус, да поседнем!
Те седнаха на тревистия бряг на мътен поток. Топлият приятен въздух и уханието на рози успокоиха и утешиха мистър Сегундус. Очите му се затвориха. Отвориха се. Пак се затвориха. Отвориха се — бавно и тежко…
Той почти веднага започна да сънува.
На тъмно място пред него се издигаше висока врата. Тя беше изваяна от сребристосив камък, който леко блестеше сякаш на лунна светлина. Рамката й от двете страни бе оформена по подобие на двама мъже (или може би само на един, защото двамата изглеждаха еднакви). Мъжът като че ли се подаваше от стената и Джон Сегундус веднага разпозна в него магьосник. Лицето му не се виждаше ясно, но достатъчно, за да личи, че е младо и хубаво. На главата си мъжът носеше шапка с остър връх и гарванови криле от двете страни.
Джон Сегундус мина през вратата и в първия момент видя само черно небе, звезди и вятър. После забеляза, че всъщност това е стая, но разрушена. Въпреки това по стените, или каквото бе останало от тях, висяха картини, гоблени и огледала. Фигурите на гоблените се движеха и разговаряха помежду си, а част от огледалата не показваха вярно отражение на стаята: някои като че ли отразяваха съвсем други места.
В далечния край на помещението на колеблива смесица от лунна светлина и пламъци от свещи на масата седеше жена. Тя носеше облекло със старинна кройка, ушито от много повече плат, отколкото Джон Сегундус би сметнал за необходимо или дори възможно, състоящо се от една-единствена дреха. Цветът бе странно, древно, наситено синьо, а по дрехата подобно на звезди блестяха редки диаманти. Докато Джон Сегундус вървеше към нея, жената вдигна очи — странно коси очи, по-раздалечени, отколкото е прието да се смята за красиво, и на голямата й уста се появи усмивка, чието значение той не можа да разгадае. Трепкащата светлина от свещите загатваше за червен цвят на косата, също толкова наситен, колкото и синьото на роклята.
Изведнъж в съня на Джон Сегундус се появи още едно лице — джентълмен, облечен в модни дрехи. Той като че ли ни най-малко не се изненада при вида на изискано (макар и доста старомодно) облечената дама, но силно се учуди от присъствието на Джон Сегундус, протегна ръка, стисна го за рамото и го разтърси…
Мистър Сегундус установи, че мистър Хънифут го е стиснал за рамото и леко го разтърсва.
— Моля да ме извините! Но понеже крещяхте насън, реших, че може би ще искате да ви събудя.
Мистър Сегундус погледна зашеметен приятеля си.
— Сънувах сън. Много странен сън! И той разказа съня си на мистър Хънифут.
— Какво невероятно магическо място! — възкликна последният с одобрение. — Сънят ви, пълен с толкова причудливи символи и предзнаменования, е поредното доказателство за това!
— Но какво означава? — попита мистър Сегундус.
— О! — възкликна мистър Хънифут и се замисли. — Казвате, че дамата е била облечена в синьо? Синьото означава… чакайте да помисля… Безсмъртие, непорочност и вярност, символизира Юпитер и може да бъде свързано с калаен предмет. Уф! Какво ни говори това?