Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Но къде са те сега? — възкликна мистър Хънифут. — Защо не сте купили една от тях?
— Всеки път, щом отидех на някое от тези места, научавах, че Норел е бил там преди мен. Изкупил ги е всичките — каза мистър Стрейндж. — Никога не съм виждал този човек, но той ме дебне на всяка крачка. Затова прибегнах до плана да извикам някой мъртъв магьосник и да му задам въпросите си. Предположих, че една дама ще бъде по-снизходителна към молбата ми и избрах мис Авесалом45.
Мистър Сегундус поклати глава.
— Това средство за придобиване на знания ми се вижда повече драматично, отколкото практично. Не можахте ли да измислите по-лесен начин? В края на краищата в Златния век на английската магия книгите са били далеч по-голяма рядкост, отколкото сега, но пак е имало хора, които са ставали магьосници.
— Аз изучих историята и биографиите на Ауреатите, за да разбера как са започнали — каза Стрейндж, — но изглежда, в онези времена е било прието щом някой открие, че притежава способности да прави магии, незабавно да потегли към дома на друг, по-възрастен и по-опитен магьосник, за да му предложи да стане негов чирак46.
— Тогава трябва да се обърнете за помощ към мистър Норел! — възкликна мистър Хънифут. — Наистина трябва. О, да, знам какво мислите — каза той, като видя, че мистър Сегундус се готви да възрази, — Норел е малко затворен, но какво от това? Сигурен съм, че мистър Стрейндж ще съумее да преодолее неговата необщителност. Защото въпреки недостатъците на характера си мистър Норел не е глупав и ще оцени големите предимства от това да има такъв помощник!
Мистър Сегундус имаше много възражения срещу този план, най-вече силната неприязън на мистър Норел към другите магьосници, но с целия ентусиазъм на енергичната си натура мистър Хънифут горещо отстояваше идеята си и не предвиждаше никакви пречки пред осъществяването й.
— О, съгласен съм — каза той, — че Норел никога не се е отнасял благосклонно към нас, магьосниците теоретици. Но смея да предположа, че ще се отнася другояче към магьосник със способности, равни на неговите.
Самият Стрейндж като че ли нямаше нищо против идеята, той изпитваше искрено любопитство към мистър Норел. Всъщност мистър Сегундус заподозря, че Стрейндж вече е взел решение как да постъпи, затова постепенно остави на събеседниците си да разсеят съмненията и възраженията му.
— Това е велик ден за Великобритания, сър! — провикна се мистър Хънифут. — Вижте колко много постигна един магьосник. Помислете само какво биха направили двама! Стрейндж и Норел! О, това звучи добре!
Мистър Хънифут няколко пъти повтори „Стрейндж и Норел“ с такъв приповдигнат тон, че Стрейндж много се смя.
Но подобно на повечето добродушни хора, мистър Сегундус лесно променяше мнението си. Като гледаше мистър Стрейндж — висок, усмихнат и самоуверен, — той не се съмняваше, че геният на младия магьосник ще получи признанието, което заслужава, независимо дали мистър Норел ще му помогне или ще му попречи; но на следващата сутрин, когато Стрейндж и Хенри Удхоуп си тръгнаха, мислите му се върнаха към всички онези магьосници, които мистър Норел умишлено бе съсипал, и мистър Сегундус започна да се пита дали двамата с мистър Хънифут не са подвели младия Стрейндж.
— Не мога да се отърся от мисълта — каза той, — че щяхме да направим далеч по-добре, ако бяхме предупредили мистър Стрейндж да избягва мистър Норел. Вместо да го окуражаваме да търси помощта му, трябваше да го посъветваме да се скрие от него!
Но мистър Хънифут изобщо не проумяваше.
— На никой джентълмен не подобава да се крие — отговори той — и ако мистър Норел поиска да навреди на мистър Стрейндж, което аз не мога да допусна, уверен съм, че мистър Стрейндж пръв ще го разбере.
24
ДРУГ МАГЬОСНИК
Септември 1809 година
МИСТЪР ДРОЛАЙТ СЕ ЗАВЪРТЯ на стола си, усмихна се и каза:
— Сър, изглежда, че имате съперник.
Преди мистър Норел да измисли подходящ отговор, Ласелс попита как е името на този човек.
— Стрейндж — отвърна Дролайт.
— Не го познавам — каза Ласелс.
— О! — възкликна Дролайт. — Мисля, че го познавате. Джонатан Стрейндж от Шропшир. Доход две хиляди лири годишно.
— Нямам ни най-малка представа за кого говорите. О, почакайте! Не е ли младежът, който докато учил в колежа на Кеймбридж „Корпус Кристи“, подплашил котката на директора?
Дролайт отвърна, че е същият. Ласелс веднага си го припомни и двамата се разсмяха.
Междувременно мистър Норел седеше като вкаменен. Забележката на Дролайт му нанесе тежък удар. Той се чувстваше така, сякаш гостът му се е извърнал и го е цапардосал, сякаш някоя маса или стол са се стоварили върху него. Ударът почти го остави без дъх; мистър Норел не се съмняваше, че ще се разболее. Той не смееше и да си помисли кое е следващото, което ще каже Дролайт — може би нещо за невиждани сили, за чудеса, в сравнение с които магиите на мистър Норел изглеждат направо жалки. И то след като бе положил толкова усилия, за да премахне съперниците си! Той се чувстваше като човек, който крачи нощем из къщата си, заключва врати и залоства прозорци, но продължава да чува отчетливи стъпки на горния етаж.
45
В Средновековието призоваването на мъртвец е широко известен вид магия, като съществува схващането, че духът на мъртъв магьосник е най-лесен за призоваване и същевременно най-ценен събеседник.
46
Малцина са магьосниците, които не са учили при други практикуващи магьосници. Кралят Гарван не е първият британски магьосник. Преди него има други — в частност получовекът-полудемон Мерлин, живял през VII век, — но по времето, когато Кралят Гарван се появява в Англия, няма други магьосници. Малко се знае за ранните години на Краля Гарван, но е логично да се предположи, че се е учил на магия и кралски обноски в двора на някой крал на Феерия. Ранните магьосници в средновековна Англия изучават занаята си в двора на Краля Гарван и после на свой ред учат другите. Изключение прави магьосникът от Нотингамшир Томас Годблес (1105?-1182). За по-голямата част от живота му не се знае нищо. Със сигурност е прекарал известно време при Краля Гарван, но това като че ли е станало в по-зряла възраст, когато вече е бил магьосник. Той може да бъде пример за самоук магьосник, каквито, разбира се, са Гилбърт Норел и Джонатан Стрейндж.