Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Не, мадам. Ако стане така, както искам — в което силно се надявам, — веднага ще приключа с търговията на баща ми.
— О! Тогава може би ще се занимавате със земеделие? Мис Удхоуп казва, че земите ви са големи.
— Така е, мадам. Но аз опитах да се занимавам със земеделие и открих, че това не е за мен.
— А! — мъдро отбеляза мисис Редмънд.
Последва мълчание. Часовникът на семейство Редмънд тиктакаше, въглените припукваха в камината. Мисис Редмънд започна да се занимава с някакви копринени конци в скута си и ги оплете в зловещ възел. После черната й котка погрешно изтълкува заниманието й като покана за игра, скочи на дивана и задърпа конците. Арабела се засмя, взе котката и започна да си играе с нея. Това беше точно една от онези кротки домашни сцени, които особено допадаха на Джонатан Стрейндж (макар че присъствието на мисис Редмънд му се струваше излишно, а за това на котката се колебаеше), и му допадаха най-вече защото в собствения си дом от дете не беше виждал друго освен студенина и злоба. Въпросът бе как да убеди Арабела, че и тя иска същото. Изведнъж усети прилив на вдъхновение и се обърна към мисис Редмънд:
— Накратко, мадам, не мисля, че ще имам време за земеделие. Ще изучавам магия.
— Магия! — възкликна Арабела и го погледна изненадана. Тя като че ли се канеше да го попита нещо, но точно в този така интересен момент стъпките на мистър Редмънд отекнаха в коридора. Той влезе, придружаван от помощника си Хенри Удхоуп — същия онзи Хенри Удхоуп, който беше брат на Арабела и приятел от детинство на Джонатан Стрейндж. Естествено, последваха поздрави и обяснения (Хенри Удхоуп не знаеше, че приятелят му ще идва) и за миг неочакваното изявление на Стрейндж беше забравено.
Господата идваха от събрание на енорията и след като всички седнаха, мистър Редмънд и Хенри съобщиха някои новини за църковните дела на мисис Редмънд и Арабела. После се поинтересуваха за пътуването на мистър Стрейндж, за състоянието на пътищата и за фермерите в Шропшир, Хиърфордшир и Глостършир (графствата, през които Стрейндж бе минал). В седем часа поднесоха чай. В последвалото мълчание, през което всички ядяха и пиеха, мисис Редмънд каза на съпруга си:
— Скъпи, мистър Стрейндж ще става магьосник — обяви тя, сякаш това бе най-естественото нещо на света, защото за нея беше точно така.
— Магьосник? — попита Хенри доста изненадан. — За какво ти е да ставаш магьосник?
Стрейндж не отговори веднага. Не искаше да разкрие истинската причина, която беше да впечатли Арабела с решимостта си да се занимава с нещо сериозно и научно, затова прибегна до единственото друго обяснение, което можа да измисли:
— Край един плет в Монк Гретън срещнах човек, който ми каза, че съм магьосник.
Мистър Редмънд се разсмя, оценявайки шегата.
— Превъзходно! — каза той.
— Наистина ли? — попита мисис Редмънд.
— Не разбирам — призна Хенри Удхоуп.
— Сигурно не ми вярвате — обърна се Стрейндж към Арабела.
— O, напротив, мистър Стрейндж! — отвърна тя усмихната. — Това е обичайният ви подход към нещата. Солидна основа за кариерата, която очаквам от вас.
Хенри каза:
— Но ако ще се посвещаваш на професия, макар че не виждам за какво ти е нужно това, след като вече получи наследството си, сигурно би могъл да избереш нещо по-добро от магия! Тя няма практическо приложение.
— О, мисля, че грешите! — обади се мистър Редмънд. — В Лондон има джентълмен, който побеждава французите, като им изпраща видения! Забравих как се казваше. Той има някаква теория… как я наричаше? Съвременна магия?
— Но с какво тази магия се отличава от някогашната? — попита мисис Редмънд. — И коя ще изберете вие, мистър Стрейндж?
— Да, кажете ни, мистър Стрейндж! — настоя Арабела с дяволита усмивка. — Коя ще изберете?
— Ще практикувам по малко и от двете, мис Удхоуп. По малко и от двете! Купих три заклинания от човека край плета — каза той на мисис Редмънд. — Искате ли да ги видите, мадам?
— О, да, разбира се!
— А вие, мис Удхоуп? — попита Стрейндж.
— За какво служат?
— Не знам. Още не съм ги прочел.
Джонатан Стрейндж извади от вътрешния си джоб трите заклинания на Винкулус и ги показа на любимата си.
— Много са мръсни — отбеляза Арабела.
— О, ние, магьосниците, не се гнусим от малко мръсотия. Впрочем смея да кажа, че са много стари. Древни и загадъчни заклинания като тези често…
— Отгоре е написана датата. 2 февруари 1808 година. Това е отпреди две седмици.
— Наистина ли? Не бях забелязал.
— „Две заклинания за прогонване на упорит човек от Лондон“ — прочете Арабела. — Не разбирам защо един магьосник ще иска хората да напускат Лондон.