Джонатан Стрейндж и мистър Норел

Горкият мистър Сегундус така се стъписа, като чу това подробно описание на външността и палтото си от напълно непознат човек, а и самото описание бе толкова унищожително! Крайно неучтиво. Докато се опитваше да събере мислите си, непознатият пристъпи в сянката на един ясен, който закриваше дупка в северната стена на залата, и за пръв път в реалния си живот мистър Сегундус видя Джонатан Стрейндж.

Мистър Сегундус заговори някак колебливо (защото си даваше сметка колко странно ще прозвучат думите му):

— Виждал съм ви, сър — насън, струва ми се. Това само ядоса Стрейндж още повече.

— Сънят беше мой, сър! Аз съзнателно го предизвиках. Мога да представя доказателства и свидетели, че сънят е мой. Мистър Удхоуп — той посочи човека до себе си — ме видя да го сънувам. Мистър Удхоуп е свещеник, пастор на енория в Глостършир — не вярвам някой да се усъмни в думите му! Аз съм по-скоро на мнение, че в Англия сънищата на един джентълмен са негова лична работа. Надявам се да има закон за това, а ако няма, мисля, че Парламентът непременно трябва тутакси да приеме такъв! Не е редно външен човек да се самопоканва в чужди сънища.

Стрейндж млъкна, за да си поеме дъх.

— Сър! — възкликна мистър Хънифут разгорещен. — Ще ви помоля да се обръщате към този джентълмен с по-голямо уважение. Вие нямате щастието да го познавате така, както го познавам аз, но ако имахте тази чест, щяхте да знаете, че едва ли има нещо по-чуждо на природата му от това да обижда околните.

Стрейндж нададе възглас на раздразнение.

— Със сигурност е много необичайно хора да влизат в чужди сънища — каза Хенри Удхоуп. — Може би всъщност това не е същият сън?

— О, боя се, че е съвсем същият — отвърна мистър Сегундус с въздишка. — Още когато влязох в градината, ми се стори, че в нея има множество невидими врати и че аз минавам последователно през тях, а после заспах и сънувах сън, в който присъстваше този джентълмен. Много се обърках. Знаех, че не аз съм оставил тези врати открехнати и че не аз съм ги отворил, но не ме беше грижа. Исках само да видя какво има зад тях.

Хенри Удхоуп гледаше мистър Сегундус така, сякаш не му е станало съвсем ясно.

— Но аз все пак мисля, че не може да е бил същият сън, разбирате ли? — обясни той на мистър Сегундус като на глупаво дете. — Какво точно сънувахте?

— Дама в синя рокля — отвърна мистър Сегундус. — Предположих, че това е мис Авесалом.

— Ами разбира се, че беше мис Авесалом! — възкликна Стрейндж с крайна досада, сякаш не можеше да понесе, че събеседникът му споменава нещо толкова очевидно. — Но за съжаление дамата имаше среща с един джентълмен и естествено се смути, като завари двама, затова побърза да изчезне — Стрейндж поклати глава. — В Англия има най-много петима души с претенции да се занимават с магия, но един от тях трябваше непременно да дойде тук и да осуети срещата ми с дъщерята на Авесалом. Не мога да повярвам. Аз съм най-злополучният човек в Англия. Бог ми е свидетел, толкова се трудих, за да предизвикам този сън! Трябваха ми три седмици денонощен труд, за да подготвя заклинанията за призоваване, а колкото до…