Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
— Но това е забележително! — прекъсна го мистър Хънифут. — Това е прекрасно! Как! Дори мистър Норел не би дръзнал да опита подобно нещо!
— О! — възкликна Стрейндж на думите на мистър Хънифут. — Не е толкова сложно, колкото ви се струва. Първо трябва да отправите покана към дамата — всяко заклинание за призоваване може да свърши работа. Аз използвах Ормскърк43.
Разбира се, трудното беше да го нагодя така, че мис Авесалом и аз да влезем в съня ми по едно и също време — Ормскърк е толкова абстрактно заклинание, че човекът, когото призоваваме, може да попадне кажи-речи на всяко място по всяко време и да сметне, че е изпълнил задължението си — а това, признавам, не беше лесна задача. И все пак трябва да призная, че не съм недоволен от резултата. След това трябваше да отправя заклинание към себе си, за да заспя магически сън. Разбира се, бях чувал за подобни заклинания, но, честно казано, никога не бях виждал как се прави и затова ми се наложи да измисля свое — то, смея да кажа, е доста слабо, но какво можех да сторя?
— Всемогъщи Боже! — възкликна мистър Хънифут. — Нима искате да кажете, че на практика цялата тази магия е ваше собствено изобретение?
— Е, ами… — започна Стрейндж. — Колкото до това… разполагах с Ормскърк и построих всичко въз основа на него.
— О! Но дали Хедър-Грей не би било по-добра основа от Ормскърк? — попита мистър Сегундус44. — Простете, аз не съм практикуващ магьосник, но Хедър-Грей винаги ми се е струвал по-благонадежден от Ормскърк.
— Наистина ли? — попита Стрейндж. — Разбира се, чувал съм за Хедър-Грей. Наскоро започнах да си кореспондирам с един джентълмен от Линкълншир, който твърди, че притежава екземпляр от „Анатомия на Минотавъра“ на Хедър-Грей. Значи си струва да се прочете, така ли?
Мистър Хънифут заяви, че Хедър-Грей не е кой знае какво и че книгата му е най-помпозната безсмислица, която може да съществува, мистър Сегундус възрази, което заинтригува Стрейндж още повече и той почти забрави, че би трябвало да е ядосан на мистър Сегундус.
Та кой би могъл да се ядосва дълго на мистър Сегундус? Смея да твърдя, че на този свят има хора, способни да изпитват неприязън към добротата и дружелюбието и да се дразнят от любезността, но с радост ще кажа, че Джонатан Стрейндж не беше сред тях. Мистър Сегундус се извини, че е развалил магията му, и Стрейндж с усмивка и поклон каза, че мистър Сегундус не бива да се тревожи повече за това.
— Сър, няма защо да питам — каза Стрейндж на мистър Сегундус — дали сте магьосник. Лекотата, с която влизате в сънищата на други хора, е свидетелство за силата ви. Но и вие сте магьосник, нали, сър? — обърна се той към мистър Хънифут.
Горкият мистър Хънифут! Такъв директен въпрос, насочен към такова болно място! В душата си той все още бе магьосник и не му беше приятно да си спомня за тази своя загуба. Отговори, че съвсем доскоро се е занимавал с магия, но са го принудили да се откаже от заниманията си. Направил го е изцяло против волята си. Изучаването на магията, на добрата английска магия, според него е най-благородното занимание на света.
Стрейндж го погледна с известно учудване.
— Но аз не ви разбирам. Как може някой да ви накара да се откажете от заниманията си против вашата воля?
Мистър Сегундус и мистър Хънифут разказаха как са били членове на Ученото общество на магьосниците от Йорк и как обществото е било унищожено от мистър Норел.
Мистър Хънифут попита Стрейндж какво е мнението му за мистър Норел.
— О! — възкликна Стрейндж усмихнат. — Мистър Норел е светецът покровител на английските книгопродавци.
— Извинете, сър? — попита мистър Хънифут.
— О, името на мистър Норел се споменава навсякъде, където се продават книги, от Нюкасъл до Пензънс — обясни Стрейндж. — Книжарят ви се усмихва, покланя се и казва: „А, сър, закъснели сте! Имах много книги по магия и история, но всичките ги продадох на един много учен джентълмен от Йоркшир.“ Това винаги се оказва Норел. Ако желаете, можете да купите онова, което Норел е оставил. Обикновено откривам, че книгите, оставени от Норел, са идеални за подпалки.
Естествено, мистър Сегундус и мистър Хънифут изгаряха от желание да опознаят Джонатан Стрейндж, а той като че ли не по-малко желаеше да разговаря с тях. Затова след като всяка от страните зададе и отговори на обичайните въпроси („Къде сте отседнали?“ „О, в «Джордж» в Ейвбъри.“ „Прекрасно, ние също.“), бързо бе решено четиримата джентълмени да препуснат обратно към Ейвбъри и да вечерят заедно.
43
Парис Ормскърк (1496–1587), учител от село Клеркънуел край Лондон, автор на няколко трактата по магия. Макар и не особено оригинален мислител, той е усърден труженик, който си поставя задачата да събере и отсее всички заклинания за призоваване, като се надява да намери поне едно действащо. Това му отнема дванадесет години, през които малката му къщичка в Клеркънуел се изпълва с хиляди листчета хартия, изписани със заклинания. Мисис Ормскърк не е никак доволна от това и впоследствие бедната жена става прототип на съпругата на магьосника в множество долнопробни комедии и второразредни романи — груба, свадлива и вечно недоволна жена. Заклинанието, което Ормскърк накрая намира, придобива голяма популярност и се използва широко както през неговия, така и през следващите два века; но преди Джонатан Стрейндж да внесе някои изменения и да го използва за призоваването на Мария Авесалом в общия си с мистър Сегундус сън, не ми е известен друг случай, в който някой да е постигнал какъвто и да било успех с него — може би поради причините, които Джонатан Стрейндж изтъква.
44
Тук здравият разум на мистър Сегундус като че ли го напуска за кратко. Чарлс Хедър-Грей (1712–1789) е друг магьосник историк, публикувал популярно заклинание за призоваване. То е също толкова лошо, колкото и Ормскърк; безсмислено е да се прави избор между тях.