Джонатан Стрейндж и мистър Норел
- Автор: Кларк Сюзанна
- Язык: болгарский
- Год: Азбука-Аттикус
- ISBN: 978-5-389-12360-1
- Переводчик: Магдалена Куцарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Джонатан Стрейндж и мистър Норел». Краткое содержание книги:
След като излязоха от Къщата на сенките, те спряха на вратата с изображенията на Краля Гарван и се разговориха за това дали мистър Сегундус или мистър Хънифут са посещавали древната кралска столица Нюкасъл на север. Господата не бяха ходили там.
— Врати като тази там се срещат на всеки ъгъл — обясни Стрейндж. — Първата такава врата е изработена още когато кралят е живял в Англия. В този град накъдето и да се обърнеш, кралят те гледа от някоя тъмна прашна арка, сякаш ще изскочи насреща ти — той се усмихна иронично. — Но лицето му винаги остава скрито и той не проронва и дума.
В пет часа господата седнаха да вечерят в салона на странноприемница „Джордж“. Мистър Хънифут и мистър Сегундус намериха Стрейндж за много приятен и разговорлив събеседник. Хенри Удхоуп, от друга страна, се хранеше чинно и когато приключи с вечерята, се загледа през прозореца. Мистър Сегундус се притесни, че Удхоуп може да се чувства пренебрегнат, затова се обърна към него и похвали магията, която Стрейндж е направил в Къщата на сенките.
Хенри Удхоуп се изненада.
— Нямах представа, че това е повод за поздравления — отвърна той. — Стрейндж каза, че не е направил нищо особено.
— Но как, скъпи ми господине! — възкликна мистър Сегундус. — Кой знае кога за последно някой в Англия е правил подобно нещо!
— О, аз не разбирам нищичко от магия. Струва ми се, че това е просто мода — виждал съм статии за магически подвизи в лондонските вестници. Но един духовник няма време за подобни четива. Впрочем познавам Стрейндж от дете, той има много непостоянен характер. Учудвам се, че увлечението му по магията трае вече толкова дълго. Смея да предположа, че той скоро ще се отегчи от това, както от всичко останало досега.
При тези думи Хенри Удхоуп стана от масата и каза, че смята да се поразходи из селото. Пожела приятна вечер на мистър Хънифут и мистър Сегундус и ги остави.
— Горкият Хенри — каза Стрейндж, след като мистър Удхоуп си тръгна. — Предполагам, че ужасно сме му досадили.
— Много мило от страна на приятеля ви, че ви придружава в това пътуване, след като самият той не се интересува от целта му — отбеляза мистър Хънифут.
— О, несъмнено! — отвърна Стрейндж. — Но все пак, знаете ли, той беше принуден да дойде с мен, защото у дома му е много скучно. Хенри ми гостува за няколко седмици, но домът ми се намира в много отдалечен район, а аз съм доста погълнат от заниманията си.
Мистър Сегундус и мистър Хънифут попитаха Стрейндж откога се занимава с магия.
— От миналата пролет.
— Но вие сте постигнали толкова много! — възкликна мистър Хънифут. — И то за по-малко от две години! Скъпи мистър Стрейндж, това е забележително!
— О, мислите ли? На мен ми се струва, че не съм направил почти нищо. Но и не знаех към кого да се обърна за съвет. Вие сте първите събратя магьосници, които срещам, и най-чистосърдечно ви предупреждавам, че възнамерявам да ви задавам въпроси до сутринта.
— Ще се радваме да ви помогнем с каквото можем — отговори мистър Сегундус, — но аз не вярвам да ви бъдем кой знае колко полезни. Ние винаги сме се занимавали само с теория на магията.
— Прекалено сте скромен — заяви Стрейндж. — Помислете например колко повече неща сте прочели в сравнение с мен.
И така мистър Сегундус започна да изброява автори, които Стрейндж не беше чувал, а Стрейндж малко разхвърляно си записваше имена и заглавия, като използваше ту малък бележник, ту гърба на сметката, а веднъж дори дланта си. После започна да разпитва мистър Сегундус за книгите.
Горкият мистър Хънифут! Толкова му се искаше да вземе участие в този интересен разговор! Всъщност той дори го правеше, заблуждавайки по-скоро себе си с малки хитрини.
— Кажете му да прочете „Езикът на птиците“ на Томас Ланчестър — намесваше се мистър Хънифут, обръщайки се към мистър Сегундус вместо към Стрейндж. — О, знам, че имате особено мнение за нея, но мисля, че от Ланчестър има какво да се научи.
На това мистър Стрейндж отвърна, че доколкото му е известно, преди не повече от пет години в Англия е имало четири екземпляра от „Езика на птиците“: един в книжарница в Глостър, втори в частна библиотека на джентълмен магьосник от Кендъл, трети е бил собственост на ковач край Пензънс, получил я като частично плащане за поправка на желязна порта, а четвърта е служела за запушване на дупка в прозореца на мъжкото училище до катедралата в Дърам.