Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
— Съгласен съм да заплатя двойно — каза Виктор. — Ако искате, и тройно. Важното е да потеглим.
Акс отпусна глава и погледите им се срещнаха, а Виктор затърси по лицето му нови признаци на любопитство.
— Какво да кажа на вашия приятел, ако позвъни? — попита Акс.
— Кажете му само, че съм тръгнал — отвърна Виктор.
— Да му кажа ли да ви потърси във Форт Пиърс?
— Може.
— На кой номер да ви търси?
— Той знае.
— Много добре — каза Акс. — Лично аз смятам, че със същия успех бихте могли да тръгнете и рано сутринта. Готов съм да ви приютя, ако нямате нищо против да преспите в скромното ми жилище. Жал ми е за парите ви.
Тупането в слепоочията влудяваше Виктор и той започна да губи търпение.
— Много мило от ваша страна, мистър Акс, но утре ме чака маса работа. Ще ви бъда много признателен, ако успеете да намерите шофьор отнякъде.
— Ами да опитаме — каза Акс. — Ако никой от моите хора не склони, тук наблизо има агенция за коли под наем. Почакайте за минутка, ще прескоча дотам да видя могат ли да ни помогнат.
Той тръгна, а Виктор започна да оглежда внимателно ковчезите. Огледа главите на винтовете по капаците. По потъмнелия метал не се виждаха малки лъскави драскотини, каквито остават след използването на отвертка.
Акс още го нямаше и колкото повече време минаваше, толкова повече се опъваха нервите на Виктор. След двадесетина минути Акс се върна, като стъпваше тежко по пода и въртеше очи — същински докер, който гази в мокър пясък.
— Е, провървя ни все пак. Случих много добър човек, и сигурен. Няколко пъти съм прибягвал до услугите му в такива екстрени случаи. Добре че го заварих у дома, след малко ще дойде. Ще кажа на секретарката ми да подготви документите и квитанцията, която ще подпишете.
Шофьорът приличаше на онези индианци от племето Су, които Виктор беше гледал по филмите. Мършав човек, познал немотията още в майчината утроба, с рязко изсечени скули и челюст и с остър нос.
— За колко време ще стигнем? — попита Виктор.
— До Форт Пиърс ли, мистър? Откъде искате да минем? Шосе №1 или магистралата?
— По магистралата.
— Повечето хора предпочитат шосе №1. Пътуването по крайбрежието е приятно. Има хубава гледка към морето.
— Нощем едва ли.
— Сега е пълнолуние. В морето се виждат светлините на рибарските лодки. Някои от тези градчета като Юпитер и Стюарт нощем са много красиви. Ако тръгнем по шосето, ще минем през Палм Бийч.
— Нищо, карай по магистралата.
— Ако искате по магистралата, ще стигнем за три часа и половина.
— Три и половина часа! Боже мой, какво е разстоянието?
— Някъде към сто и четиридесет мили.
— И ще ги вземем за три и половина часа?
— Не по-малко. Тази таратайка е износена, не вдига повече от шейсет. Мистър Акс не обича да хвърля пари за катафалките си — от време на време ги позацапа с боя и толкоз. А и пътят оттук до Китс Холоу не е много добър. Чак там се излиза на №1.
— Да тръгваме тогава.
— Както кажете. — Шофьорът беше недоволен и това пролича както по мрачното му лице, така и по тона му.
Туптежът в слепоочията на Виктор се засили, а когато се размърда на неудобната седалка, усети бодежи по местата, където имаше спукани или счупени кости. Той отдаде това на рязката промяна на климата. Бяха вече в запуснатите окрайнини на града, където около паянтовите къщурки се мотаеха по долни ризи мършави, сякаш болни от треска мъже; когато шофьорът спря да поздрави някакъв свой приятел, някъде отблизо долетя жабешки кряк и свирене на щурци.
Пътят беше разкалян.
— Вали ли много тук? — попита Виктор.
— Сега му е времето, мистър.
— Ще намерим ли скоро някой телефон, който работи?
— Сега поправят мрежата в този район.
— Спри до тази пивница — каза Виктор. — Трябва да се обадя.
Той влезе в пивницата, поръча чаша уиски и халба бира и от автомата избра един номер в Маями. Телефонът даваше заето. Виктор излезе от кабината и се върна до входа. От другата страна на улицата, под ошмулените от вятъра палми, две дървени къщи се подпираха една друга; ситен дъжд дупчеше черната локва, чиито очертания напомняха картата на Южна Америка. Крайслерът катафалка, клюмнал до тротоара със замъглените си стъкла и стичащите се по страните му струйки вода, се вплиташе идеално в пейзажа, сякаш винаги е бил там. Виктор почака пет минути и отново избра номера. Този път му отговори детски глас.
— Обажда се Виктор — каза той. — Кажи на татко ти, че Виктор иска да говори с него.
Отговор не последва и той помисли, че са ги прекъснали; после долетя мъжки глас.