Специалист от Сицилия

— По-бързо не можеш ли?

— Най-много толкова, мистър.

Светлините зад тях изостанаха, но не много.

— Добре, сега по-полека. Намали до двадесет — каза Виктор.

Колата зад тях също намали скоростта, а след една миля зави вляво.

— Тази кола зад нас накъде ли отиде? — попита Виктор.

— Сигурно към Джексън Понд. В завода работят няколко души от Джексън Понд.

— На мене ми се стори, че ни следяха. А на тебе?

— Не. За какво пък ще ни следят?

— Защо оня ускоряваше и забавяше заедно с нас?

— За да се движи с нас. Сигурно акумулаторът му е изтощен и е искал да използва нашите светлини.

— Да, може би е така, възможно е. Просто генераторът му е кофти и оня го е страх да не се загуби в пущинака. Слушай, трябва да се обадя на човека, на когото караме тези трупове, и да му кажа, че ще закъснеем. Къде е най-близката телефонна будка?

— Имаше една до бензиностанцията край пътя недалеч оттук. Ако не са я прибрали, когато бензиностанцията изгоря.

След пет минути спряха до изгорялата бензиностанция. Мястото между обгорелите помпи беше обрасло с татул до колене, а дивата лоза придаваше на останките от сградата вид на вековна развалина.

Телефонът работеше. Часът беше 20,55. Виктор почака пет минути, сетне пусна десетцентова монета и избра номера в Копървейл, но никой не отговори.

— Заето — обясни той на шофьора. — Трябва да почакаме.

— Има друг телефон в Хъни Майл.

— Този тук работи. Да не рискуваме.

— Ще стигнем във Форт Пиърс чак след полунощ — замърмори Еди.

Виктор изрита встрани парче обгоряло дърво.

— Какво е станало тук?

— Човекът се разорил и докарал от Маями някакъв спец по палежите. Докато пристигне пожарната от Селд Бей, всичко изгоряло.

— Как му е името на този спец? — попита Виктор.

— Фостър. Бенедикт Фостър.

— Откъде знаеш всичко това, Еди? Как се извъди толкова отракан?

— Чета вестници както всички.

— И имаш добра памет, а?

Виктор отново избра Копървейл и този път телефонистката му каза да пусне четиридесет цента, когато го свърже. Обади се същият глас.

— Слушай внимателно, приятелю. Искам да зная къде си, но не споменавай самото място. Само ми кажи горе-долу колко мили измина по пътя, откакто се обади предишния път.

— Тридесетина.

— Тридесетина, а? Добре, сега слушай, имаш ли карта?

— Да.

— На около пет мили преди града, към който се движите, вляво се отклонява друг път. Тръгваш по него.

— Нещо друго?

— Да. Този тип с теб. Проверихме и на двете места, които ти ни каза, никой не е чувал за него. Откъде ти хрумна да го помъкнеш със себе си? Мислехме, че ти и Ричардс идвате сами.

— Не ставаше иначе. Сами ще се убедите.

— Да си забелязал някой да се е лепнал зад теб?