Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
— Вашият приятел сигурно не е успял да се свърже с нас — каза Акс. — Вчера буря повреди някои тукашни линии.
— Кога ще ги оправят? — попита Виктор. — До довечера ще стане ли?
— Съмнявам се. Вероятно утре. Централата ни тук е доста първобитна работа. Не зная защо, но извън чертите на града телефонът работи идеално.
Акс беше едър, жизнерадостен, приказлив човек с невероятно игриви очи на тъпото си лице, но самият той се движеше — може би под влиянието на постоянната близост с морето — тежко и отмерено като рибар с високи ботуши. Говореше с удоволствие за работата си.
— Това някога беше хладилник за риба — обясни той. — Пипнахме го, щом го обявиха за продажба. Тук никой вече не се занимава с риболов. Изкарваме поминъка главно от града, но при нас попадат маса хора и отвън.
Виктор се чудеше какво да прави. Да почака ли още, или да тръгва веднага? Акс нямаше как да знае какво всъщност има в ковчезите, но въпреки това той някак си притесняваше Виктор. Имаше нещо отблъскващо в този човек, който си изкарваше прехраната от трупове.
— Поддържаме доста оживени връзки с Бахамските острови — продължи оживено Акс. — Там май хвърлят топа по-често, отколкото на други места, където не водят толкова бурен живот. Търсят ни, защото сме къде по-евтини от погребалните бюра в големите градове. Бизнесът ни с Куба по-рано вървеше оттук натам, но сега става обратното. За втори път тази година получаваме стока от там. Сигурно е знамение на времето. Толкова много кубинци идват тук. За нас е добре, че там не държат да ги заравят в земята. Искам да кажа, че не се налага да се занимаваме с ковчези, които са престояли дълго в земята и са поизгнили.
Излязоха от канцеларията на Акс и тръгнаха към близката варосана сграда със следи от скорошен ремонт.
— Вижте — продължи Акс, — при цялото ми уважение към мистър Баеса трябва да кажа, че кубинците не умеят да се грижат за покойниците си. Обикновено те наемат ниша в гробницата за някоя и друга година, а после, ако вноските прекъснат, останките просто ги измъкват и ги хвърлят безцеремонно в така наречения fosa comun — общ гроб. Това би било оскърбително за повечето американци. Дълбоко религиозен човек трудно би оправдал такава практика. Прав ли съм?
— Прав сте — съгласи се Виктор.
— Ковчезите обикновено са от най-евтин материал, а и много често са толкова тесни, че едва побират покойника. — На безизразното му лице изведнъж се изписа гримаса на неподправена погнуса. — Налага се да прибягват до хитрини, за които по-добре да не говорим… Е, стигнахме.
Той отключи вратата от полирано дърво, дръпна встрани вътрешната стъклена преграда и запали яркото осветление. Виктор се озова в помещението, което би могло да мине за току-що построен супермаркет, в който още не са доставили стоката. Вътре имаше доста много големи бели емайлирани шкафове, подобни на хладилници за дълбоко замразяване. В тях държаха ковчезите. Във въздуха се носеше лек мирис на парфюмиран аерозол.
— Мисля, че ще намерим онова, което търсим, в онзи ъгъл — каза Акс. — Да, тук са. Три ковчега от Куба, изпратени — ако не се лъжа — от някой си мистър Фергюсън. Ще ви ги извадя. Не разбрах дали сте осигурили някакъв превоз?
— Бих искал да наема катафалка от вас, ако е възможно.
— Разбира се, защо не? За къде?
— Форт Пиърс. Мистър Баеса възнамерява да се засели там. И иска родителите му да бъдат погребани в местното гробище.
— Естествено. Форт Пиърс. Хубаво място е. Сума кубинци сега купуват места в този район. Лично аз смятам, че там е влажничко, но това явно не тревожи нашите кубински приятели. Свикнали са, техният климат също е влажен.
— Бих искал да тръгна с катафалката, ако не възразявате.
— Защо не, пътят е приятен. Ще видите много повече от този край, отколкото ако пътувате с влак, а той заслужава да се види. Тръгвате утре, предполагам?
Виктор най-после взе решение.
— Искам да потегля още тази вечер. — Не зная дали ще е възможно — каза Акс. Игривите му очи зашариха и Виктор си въобрази, че долавя в погледа му любопитство.
— Работата е там, че нямам много време.
— Малко трудно ще е да намерим шофьор толкова късно. Форт Пиарс е далеч. Страхувам се, че ще трябва да заплатите двойно, ако изобщо успеем да склоним някого да тръгне. — Акс вдигна глава нагоре, сякаш проследяваше ято птици. Така той прикриваше смущението си, когато се опасяваше, че може да поставят под съмнение ефикасността на неговото предприятие. — Хората, които съм принуден да наемам — продължи той, — не обичат да им заповядват. Тоя занаят изглежда привлича хора, които предпочитат да си гледат спокойствието.