Специалист от Сицилия
- Автор: Луис Норман
- Язык: болгарский
- Переводчик: Желяз Янков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Специалист от Сицилия». Краткое содержание книги:
Шествието продължаваше да се мъкне нестройно под съпровода на барабана към ниската каменна църква в края на селото. По покривите бяха накацали жени и деца; черковната камбана биеше, сирената на невидимия оттук завод за цимент виеше тъжно в знак на траур, професионалните оплаквачки хлипаха високо и късаха дрехите си. Наближаваше заветният, свещен миг. Миналата година в Бомпенсиере, от другата страна на планината, бяха избутали някакъв четиринадесетгодишен хлапак да поеме съдбоносния пискюл, а шест месеца по-късно той бе намерен убит от засада с ловджийска пушка.
При входа на гробището катафалката изскърца и спря, носачите измъкнаха ковчега, шествието се прегрупира и отново пое, сгъстено от тясната, лъкатушеща между гробовете пътека. Край гроба Марк го притиснаха от всички страни. Положиха ковчега на земята, без да свалят кадифето, и черният шнур с пискюла сега се беше намотал отгоре му като змия. Всички гледаха Марк очаквателно в тишината, нарушавана само от далечните гласове на жените и децата, които бяха слезли от покривите и припкаха по улицата към гробището. Всички гледаха и чакаха. Всички те смятаха, че щом е дошъл тук, той трябва да изиграе отредената му роля. Така смяташе свещеникът с молитвеника в ръка, чиито дълбоко хлътнали очи придаваха мъртвешки вид на лицето му. Така смятаха Фоска, „почтеният мъж“ и всички дребни служители и бакали от селото. Интелигентният млад учител беше оставил за по-добри времена прогресивните си идеи и сякаш настояваше Марк да остане верен на миналото. Ла Скадута и двете й помощнички бяха показали на какво са способни и сега очакваха и той да стори същото. Работниците от циментовия завод, козарите и изполичарите очакваха от него да зачете традицията, с която всички те бяха родени. Той чувствуваше силата на тяхната воля, решителния им мълчалив натиск. У него се бореха желанието да се противопостави на това масово внушение и атавистичният порив да грабне пискюла и да го стисне в ръката си пред очите на всички; от тази вътрешна борба ръцете му затрепераха. Той затвори очи и помисли за жена си и децата си.
В дълбоката, смутна тишина свещеникът разтвори молитвеника и зачете.
Сега всички лица, които с такава надежда гледаха Марк, се извърнаха от него. Той разбра, че се е откъснал завинаги от Кампамаро.
8
Мъглата, която падаше на талази върху Айдълуайлд в продължение на тридесет и шест часа, наруши разписанието на самолетите в половината от големите летища в света. Единственият шанс на Марк да се върне в Маями в четири след обед в сряда зависеше от почти идеалната точност, с която той трябваше да се прехвърля от самолет в самолет, но самолетът на „Алиталия“ от Ню Йорк пристигна в Рим със закъснение от пет часа; Марк се качи в него, но по обратния път наредиха на самолета да измени курса и да кацне в Бостън. Марк изпусна Виктор за двадесет минути: докато слезе от самолета и стигне до телефонната кабина в залата за транзитни пътници, Виктор беше освободил стаята в хотела и вече беше в таксито на път за автобусната станция на компанията „Грейхаунд“.
Към седем вечерта, след две прехвърляния, Виктор пристигна в Седж Бей. По това време той вече не беше във форма. Последните часове в Маями беше се изтормозил, очаквайки завръщането на Марк, а сега нервната лабилност, за която предвидливо не беше споменал нито пред Спина, нито пред Марк, премина в мъчителна мигрена. Той влезе в мъжката тоалетна в станцията, изми се със студена вода, отби се в бара да пийне нещо набързо и събрал сили, тръгна към града. Беше хубава вечер в началото на пролетта, гаснещата дневна светлина сякаш се отцеждаше бавно към сияещия в зелено хоризонт, светлините на града мигаха колебливо покрай далечната брегова линия, а последният катер прокарваше нетрайна бяла черта при тъмнеещия вход на пристанището.
Виктор взе такси до погребалното бюро, собственост на някой си Едуин Акс, което беше досам морския бряг. Тъй като Акс беше единственият собственик на погребално бюро в Седж Бей, Виктор се надяваше, че щом се върне от Рим, Марк ще намери номера в телефонния указател и ще уведоми собственика на бюрото кога ще пристигне.