Юмрукът на Бога
- Автор: Форсайт Фредерик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветан Петков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Юмрукът на Бога». Краткое содержание книги:
Майк Мартин, майор от британските САС, спокойно може да мине за арабин. Изпращат го със задача в Кувейт и в Багдад, след което той се спуска с парашут в иракските планини, в изпълнение на най-опасната мисия в неговия живот: откриването и унищожаването на Юмрука на Бога. Кое е тайнственото оръжие, с което Саддам Хюсейн заплашва да отнеме живота на стотици хиляди британски и американски войници; защо съюзниците не навлязоха в Багдад и не елиминираха иракския президент; кой е иракският шпионин от най-близкото обкръжение на Саддам, готов да подава строго засекретена информация на съюзниците? Фредерик Форсайт поддържа напрежението докрай и доказва по най-блестящ начин, че е ненадминат майстор на трилъра.
Мартин се приведе под въртящите се перки и изтича до отворената врата. Надвиквайки шума от роторите, наблюдателят изкрещя:
— Ако обичате, кажете си името.
— Майор Мартин.
От отвора се показа една ръка, за да издърпа Мартин вътре.
— Добре дошъл на борда, господин майор.
В този момент ревът от двигателя заглуши всякакви по-нататъшни разговори, наблюдателят подаде на Мартин чифт предпазни слушалки и хеликоптерът полетя по посока на Рияд.
Когато доближиха до града, пилотът беше насочен към една самостоятелно разположена вила в околностите. До нея имаше незастроено място, където някой беше наредил три реда яркооранжеви възглавници под формата на Н. Хеликоптерът се спусна, застана на едно място и мъж в арабски одежди скочи от един метър на земята, обърна се да махне за довиждане на екипажа и закрачи към къщата, докато машината се вдигна нагоре. Двама слуги се заеха да събират възглавниците.
Мартин мина през сводестата врата и се озова в покрит с плочи двор. От вратата на къщата излязоха да го посрещнат двама души. Единия от тях бе виждал преди много време в щаба на САС в Западен Лондон.
— Саймън Паксман — рече по-младият от двамата, подавайки ръка. — Страшно се радвам да ви видя. А това е Чип Барбър, един от братовчедите в Лангли.
Барбър подаде ръка и огледа човека пред себе си: мърлява сивобелезникава дреха от шията до пода, одеяло на ивици, свито и преметнато през едното рамо, куфия на червени и бели карета с две черни върви, които да го придържат, слабо, загоряло лице с тъмни очи и прораснала черна брада.
— Радвам се да се запознаем, майоре. Чувах много за вас. — Носът му се сбръчка. — Предполагам, няма да откажете една гореща вана, а?
— О, да, веднага ще се погрижа — каза Паксман.
Мартин кимна, рече: „Благодаря“ и влезе на хладно във вилата. Паксман и Барбър го последваха. Барбър се бе изпълнил с възторг.
„По дяволите, мислеше си той, дори започвам да мисля, че този тип ще се справи.“
На Мартин му трябваха три последователни вани, за да изтрие мръсотията и потта, трупани седмици наред. Сетне седна с увит около кръста пешкир, докато повиканият за целта бръснар подстриже сплъстената му коса. После се обръсна със самобръсначката на Саймън Паксман.
Куфията, одеялото, дрехите и сандалите отнесоха в градината, където един саудитски слуга стъкна от тях доста добър огън. Два часа по-късно, облечен с чифт светли памучни панталони и риза с къси ръкави на Паксман, Майк Мартин седеше на масата в очакване на обяда.
— Бихте ли ми казали — попита той — защо ме изтеглихте?
Отговори му Чип Барбър.
— Уместен въпрос, господин майор. Дяволски уместен. Заслужава още по-уместен отговор. Нали така? Всъщност бихме искали да отидете в Багдад. Следващата седмица. Салата или риба?
Глава 10
ЦРУ бързаше, бързаше и СИС. Макар по онова време, а и по-късно да се мълчеше по въпроса, към края на октомври в Рияд вече се бе настанил много голям персонал на ЦРУ.
Не мина много време и той влезе в конфликт с военното ръководство, настанено на километър и половина оттам в множеството помещения под саудитското Министерство на военновъздушните сили. Хората там, или поне генералите от въздушните войски, живееха с убеждението, че при умело използване на смайващото разнообразие от технически магии на тяхно разположение могат да узнаят всичко, което им е нужно, за отбраната и подготовката на Ирак.
А че разнообразието смайваше, така си беше. Освен сателитите в Космоса, които осигуряваха постоянен поток от снимки на територията на Саддам Хюсейн, освен Аурора и Ю-2, които вършеха същото, но от по-близко разстояние, имаше и други внушаващи уважение машинки, предназначени да осигуряват информация от въздуха.
Друг вид сателити, намиращи се в геосинхронно положение над Близкия изток, бяха предназначени да чуят какво говорят иракчаните и улавяха всяка дума, произнесена по „открита“ линия. Но те не можеха да чуят поверителните разговори, защото те се провеждаха по близо 80 000 километра оптически кабели.
Сред самолетите първо място заемаше прочутият АУАКС (Система за ранно предупреждение и контрол от въздуха). Това бяха самолети Боинг 707, които носеха огромен радарен купол, монтиран отзад. Правейки бавно кръгове над Северната част от Персийския залив, АУАКС беше в състояние в няколко секунди да уведоми Рияд за всяко движение във въздушното пространство над Ирак. Нито един иракски самолет не можеше да излети, без Рияд да знае посоката, скоростта и височината, на която лети.