Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Авторът сочи град Силом като резиденция на върховния жрец Илий. По този повод Волтер забелязва, че селото, наричано Силом, е принадлежало на финикийците и че е малко вероятно те да са търпели да се намира при тях върховен жрец от чужда вяра. Ако „ковчегът на завета“ пък се е намирал в това село, могли са да го държат само тайно, защото, както ще узнаем по-нататък, филистимяните са го овладели много по-късно, в резултат на доста ожесточена битка. Но тогава как да се обясни поклонението на евреите в Силом?
При описване на произшествията със Самуил авторът дава да се разбере, че бог не е удостоявал евреите с чести събеседвания, както по-рано. Тук още един път прозира идеологията на първобитните народи, които вярвали, че когато един народ е победен, победен е и неговия бог, и че когато той отново се въздига, въздига се и неговият бог.
Мнозина смятат, че ако юдео-християнският бог е действително творец на вселената, заставят го да играе в края на краищата много глупава роля: той седи в сандъка, откъдето посред нощ вика напразно три пъти момчето, преди да каже какво иска. Вулстон се учудва по повод на това, че малкият Самуил не е могъл да различи гласа на „всевишния“, защото бог никога още не бил разговарял с него. Разбира се, трудно е „да се познае“ глас, ако никога дотогава не си го чувал. Но като се изразява така, „свещеният“ автор представя своя бог като имащ човешки глас, и при това с определен характер, както гласът на всеки човек има свои индивидуални особености.
Оттук може да се изведе още едно доказателство, че евреите са си представяли своя бог в плът и са виждали в него само по-висш човек, който живее обикновено в облаците и се спуска понякога на земята, за да посети любимците си, които понякога покровителствува, а понякога изоставя; ту като победен, ту като победител. С една дума, също такъв, каквито са древногръцките и другите „езически“ богове.
Ето Самуил вече отраснал, а „свещеният гълъб“ все още не прекъсвал поведението на Офни и Финеес. Продължавали ли са те да пъхат вилиците си в котела на господа бога? Ние знаем само, че Самуил казал всичко на израилтяните; следователно осъждането на Илий и семейството му станало обществена тайна. Това не пречело обаче на вярващите да продължават да издържат осъдения жрец и синовете му. Може би последните, опасявайки се от наказание, сега са се отказали от светотатствените си навици? Но ние знаем също, че библейският бог е много злопаметен. И ето какво станало по-нататък. Тук трябва да се приведе „словото боже“ дословно.
„Филистимци се събраха да воюват с израилтяните. И словото Самуилово бе обърнато към цял израил. И излязоха на война израилтяните против филистимци и разположиха стан при Авен-Езер, а филистимци се разположиха при Афек.
И филистимци се наредиха за бой против израилтяните; завърза се битка и филистимци разбиха израилтяните, и разбиха от тях на бойното поле до четири хиляди души.
Тогава народът дойде в стана; и старейшините израилеви казаха: защо господ ни порази днес пред филистимци? Да си вземем от Силом ковчега на завета господен и той ще върви посред нас и ще ни спаси от ръката на враговете ни.
И народът прати в Силом, та донесоха оттам ковчега на завета на господа Саваота, който седи на херувими; а при ковчега на завета божий бяха и двамата синове на Илий — Офни и Финеес.
И когато пристигна в стана ковчегът на завета господен, цял израил дигна такъв силен вик, че земята ехтеше.
И филистимци чуха радостните викове и рекоха: поради какво ли са тия радостни викове в стана на евреите? И узнаха, че в стана пристигнал ковчегът господен.
И се изплашиха филистимци, понеже казаха: оня бог е дошъл при тях в стана. И рекоха: Горко ни! Понеже такова нещо не е бивало ни вчера, ни завчера; Горко ни! Кой ще ни избави от ръката на тоя силен бог? Това е оня бог, който порази египтяни с всякакви порази в пустинята; стегнете се, филистимци, и бъдете юначни, за да не станете роби на евреите, както са те в робство под вас; бъдете юнаци и се ударете с тях.
Филистимци се удариха и израилтяните бидоха разбити и всеки побягна в шатрата си; поражението беше твърде голямо; от израилтяните паднаха трийсет хиляди пешаци.
Ковчегът божий биде взет и двамата Илиеви сина, Офни и Финеес, загинаха.
Един от вениаминовци се затече от мястото на битката и дойде в Силом същия ден; дрехата му беше раздрана и главата му в прах.