Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
„Те рекоха: ако искате да отправите ковчега на (завета на господа) бога израилев, не го отпращайте без нищо, а принесете му жертва за вина; тогава ще се изцерите и ще узнаете за какво не отстъпва от вас ръката му.
И те попитаха: каква жертва за вина трябва да му принесем? Те отговориха: според броя на филистимските владелци — пет златни нарастъци и пет златни мишки; защото еднаква пораза е върху всички ви и върху владелците ви; и тъй, направете изваяни подобия на вашите нарастъци и изваяни подобия на вашите мишки, които опустошават земята, и въздайте слава на бога израилев: може би той ще направи по-лека ръката си над вас, над боговете ви и над земята ви; и защо да ожесточавате сърцето си, както ожесточиха сърцето си египтяни и фараон? Ето, когато господ показа силата си над тях, те ги пуснаха и ония тръгнаха; и тъй, вземете, направете една нова кола и вземете две първескини крави, на които хомот не е турян, и впрегнете кравите в колата, а телетата им отведете от тях в къщи; и вземете ковчега господен и го турете на колата, а златните неща, които ще му принесете в жертва за вина, турете в ковчеже отстрани; пуснете го и нека върви; и гледайте, ако тръгне към своите предели, към Ветсамис, той ни е направил това голямо зло; ако ли пък не, ще знаем, че не ръката му ни е поразила, а това е станало с нас случайно“ (I Царства., гл. 6, ст. 3–9).
Четейки тази история, човек неволно си спомня за деветдесетгодишната Сарра, взета заради красотата й от герарския цар, който я смятал за сестра на Авраам. Вие помните, че докато царят не пуснал жената на патриарха, по божие повеление на всички герарски жени били „заключени“ „утробите“. Тук божият пръст се е докоснал до друго място на филистимяните мъже. Нещастни черва! Тяхната невинност във всички станали събития не е оставяла никакви съмнения, а заедно с това те така жестоко пострадали! Защо този странен библейски бог е простил сводничеството на Авраама, единствения виновник за герарското нещастие? Нали той сам е спекулирал с красотите на съпругата си, препоръчвайки я за своя сестра. И защо същият бог е наказал филистимяните, загдето те завладели самия него, вземайки го заедно с ковчега му? Та той сам е направил да го вземат. Свещена тайна, и божествена бърканица!
Обаче филистимяните послушали съвета на своите пророци. Те изготвили пет златни мишки и пет златни хемороидни израстъци, представляващи жертва на петте главни градове: Азот, Гета, Аскалон, Газа и Акарон. Качили ковчега и тези жертви на колесницата, запретнали в нея две млади крави, от които отнели телетата, и ги пуснали без колар през полето.
„И тръгнаха кравите право по пътя към Ветсамис: вървяха все по един път, вървяха и мучеха, но не се отбиваха ни на дясно, ни на ляво; а филистимските владелци вървяха след тях до ветсамиските предели“ (I Царства, гл. 6, ст. 12).
Колко чудесно е всичко това и колко прави са вярващите да се гордеят с такава прекрасна религия! В Библията наистина няма недостиг от пророци. Дори филистимските прорицатели, синове на проклет народ, се разглеждат като истински пророци. Всяка страна си има своите пророци и авторите на Библията, също пророци, уважават званието си дори в чуждоземните идолопоклонци, които имат същата професия. При необикновеното си могъщество бог прави свръхестественото, като вдъхновява прорицатели и пророци дори на „лъжливи“ религии, пример за което е Валаам. Бог не отказва дори и в чудесата на влъхвите и магьосниците на враждебните му вярвания, както видяхме това с примерите за египетските влъхви които съумяха да повторят някои от чудесата на Моисей. А кравите, които връщат на мястото му „ковчега на завета“ — нима това не е блестящо чудо? Те отиват сами при евреите във Ветсамис без колар, управлявани от невидимия божи пръст! Не са ли станали и те пророчици? Защото за бога всичко е възможно! Да си припомним впрочем „Валаамовата магарица“, която говорила с човешки глас.
„Ветсамиските жители тъкмо жънеха жито в долината и като погледнаха, видяха ковчега господен и се зарадваха, задето го видяха.
А колата дойде в нивата на ветсамисеца Иисуса и там се спря; имаше там един голям камък, и нацепиха колата на дърва, а кравите принесоха всесъжение господу.