Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Когато той пристигна, Илий седеше на стол при пътните врати и гледаше, понеже сърцето му трепереше за ковчега божий. И когато тоя човек пристигна и обади в града, цял град високо застена.
Илий чу плачевните викове и рече: какъв е тоя, шум? И човекът веднага се приближи и обади на Илий.
Илий беше тогава на деветдесет и осем години; и очите му се бяха помрачили, и той не можеше да вижда.
И човекът рече на Илий: аз дойдох от стана, днес побягнах от мястото на битката. И рече Илий: какво стана, синко?
И вестителят отговори и рече: израил побягна пред филистимци, голямо поражение стана в народа и двамата ти синове, Офни и Финеес, загинаха, и ковчегът божий биде пленен.
Когато той спомена за ковчега божий, Илий падна от стола възнак при вратата, строши си гръбнака и умря; понеже той беше стар и тежък. Той беше съдия на израиля четирийсет години.
Снаха му, Финеесовата жена, беше непразна, вече навременила. Като чу известието, че ковчегът божий е пленен и че свекър й и мъж й са умрели, преви се на колене и роди, понеже й дойдоха болките.
И когато тя умираше, жените около нея й казваха: не бой се, ти роди син. Но тя не отговаряше и не обръщаше внимание.
И нарече младенеца Ихавод74, като каза: «отиде си славата от израиля» — с пленяването на ковчега божий и (със смъртта) на свекъра й и мъжа й.
Тя рече: отиде си славата от израиля, понеже ковчегът божий е пленен“ (I Царства, гл. 4, ст. 1–22).
„Свещеният“ автор не разказва нито как са въстанали евреите против поробителите си филистимяни, нито за какво е войната, нито каква територия са заемали евреите. „Свещеният“ автор само казва, че 30 000 евреи били изтребени въпреки присъствието на „ковчега на завета“.
„Как да се повярва — казва Волтер, — че народ, който се намира в робство и е понесъл такива големи загуби, е могъл толкова бързо да се въздигне?“
Критиците всякога са подозирали „свещения“ автор в склонност към преувеличаване както при описване на успехите, така и при описване на неуспехите. На даденото място от Библията той е зает много повече с прославянето на Самуил, отколкото с внасянето на яснота в еврейската история. Напразно е да чакаме вярно описание на страната на евреите; обстоятелствата, при които е станало въстанието; крепостите или в краен случай пещерите, които те са заемали; отбранителните мерки, които са взели; военачалниците, които са ръководели боевете — нищо от всичките тези важни и съществени обстоятелства! Именно оттук Болингброк заключава, че левитът, автор на тази история, е писал така, както са писали средновековните монаси, записвайки отделните събития в духа на своите възгледи. А Волтер прибавя със своята язвителна ирония: „Без съмнение, като станал пророк, към когото бог отправял своето слово още от детството му, Самуил е бил много по-важен от 30 000 убити, които нито един път не са били удостоени с божието слово. Ето вероятно защо свещеното писание описва много по-внимателно еврейските пророци, отколкото еврейския народ.“
Сега, внимание, читателю! Ще бъдем сериозни! Приближаваме до такова място на Библията, което разполага към веселие не повече от изкуствен крак на инвалид. Думата е за историята със златните хемороидални нарастъци.
Не се смейте! Това е нещо много сериозно и, разбира се, напълно благочестиво, защото е разказано от „свети дух“.
За да накаже Офни и Финеес, които много време пъхали вилиците си в божията тенджера, бог отец измислил да попадне в ръцете на филистимяните в своя прочут „ковчег на завета“. Офни и Финеес защищавали ковчега, т.е. защищавали и самия бог, но той пожелал (такава е непостижимостта на божествената воля!) двамата левити да бъдат умъртвени за него в компанията на още 30 000 други евреи, които обаче никога не били яли от неговата тенджера. Това било сензационно наказание!
В края на краищата, предавайки сам себе си в ръцете на езичниците филистимяни, бог сам извършил светотатство против себе си. Може би всичко това ще ви се стори нелогично? Затова пък то е божествено и всеки богослов ще ви потвърди това.
Ще отбележим отначало, че тези филистимяни, които по отношение предаността към боговете били всъщност добри хора, оказали най-голяма почит и към пленения израилски бог. Ние току-що видяхме, че те се страхували от неговото могъщество. Далечни на нетърпимия фанатизъм, който позволява да се оскърбяват светините на чуждите религии, те окръжили сандъка на еврейския бог с всякаква почит.
Ако някой си Юпитер или Буда би попаднал в ръцете на християнските инквизитори, те биха го хвърлили в помийната яма. Филистимяните, наопаки, знаейки, че в „ковчега“, паднал им се в резултат на кръвопроливане, се намира еврейският бог, пренесли тържествено свещената кутийка в Азот, където се намирал един от най-разкошните филистимски храмове — храмът на бог Дагон. Там те поставили „ковчега на завета“ в най-почитаната част на светилището, наред със самия Дагон.
74
Безславие — Бел.ред.