Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
И ако някой му речеше: «нека първом изгорят тлъстината, както му е редът, и после си вземи, колкото душа ти пожелае», той казваше: не, сега дай, ако ли не, със сила ще взема. И грехът на тия младежи беше твърде голям пред господа, защото те отклоняваха от жертвоприношения господу“ (I Царства, гл. 2, ст. 12-17).
Това още не е всичко! Синовете на Илий „спят с жените, които се събират при входа в скинията на събранието“ (ст. 22).
Великият жрец знаел за всичките тези възмутителни постъпки на синовете си, но професионалното спокойствие на служителите на религията за това, че вярващите ще понесат всичко, го заставяло да гледа мълчаливо на тези толкова обикновени за духовенството постъпки на своите синове.
Заедно с това похвално негодувание Библията разказва в същата глава, че майката на Самуил редовно навестявала сина си в Силом. „Илий благослови Елкана и жена му и рече: да ти даде господ деца от тая жена вместо онова, което ти подари господу! И заминаха за своето място. И посети господ Ана, и тя зачена и роди още трима сина и две дъщери; а момчето Самуил растеше при Господа“ (I Царства, гл. 2, ст. 20–21).
Скептиците, моля, ще помислят, че увеличаването на семейството на Елкан е станало пак не без участието на Офни и Финеес. Но вярващите ще възразят, че татко Саваот лично се е заел с оплодотворяването на любезната Ана и че това е именно благо, когато синовете на Илий, които спели с другите богомолки, били най-обикновени непрокопсаници. Би било голямо светотатство да вземат прекрасните жени, избрани от бога, не по-малко, моля, отколкото да пъхат вилиците в свещената тенджера, където се варяло месото за самия господ бог.
„Момчето Самуил служеше господу при Илий; словото господне беше рядко в ония дни, виденията не бяха чести.
И случи се в онова време, когато Илий лежеше на мястото си — очите му бяха почнали да се премрежват, и той не можеше да види — и светилникът божи още не беше угаснал, и Самуил лежеше в храма господен, дето беше ковчегът божий; господ викна към Самуила: (Самуиле! Самуиле!) Той отговори: ето ме!
И се затече при Илий и рече: Ето ме, ти ме вика. Но той отговори: аз не съм те викал; иди си легни. И той отиде и си легна.
Но господ викна втори път към Самуила: (Самуиле, Самуиле!). Той стана и отиде пак при Илий и рече: Ето ме, ти ме вика. Но той рече: аз не съм те викал, синко; иди си легни.
Самуил още не познаваше тогава гласа на господа и още не бе му се откривало словото господне.
Викна господ към Самуила и трети път. Той стана и отиде при Илий и рече: Ето ме, ти ме вика. Тогава Илий разбра, че господ зове момчето.
И рече Илий на Самуила: иди си легни и когато (зовящият) те повика, ти кажи: говори, господи, понеже твоят раб слуша. И отиде Самуил и легна на мястото си.
И господ дойде, застана и викна, както първия и втория път: Самуиле! Самуиле! И Самуил рече: говори (господи), понеже твоят раб слуша.
И господ рече на Самуила: ето, ще извърша в израиля дело, за което, който чуе, ще му писнат и двете уши; в оня ден аз ще изпълня над Илий всичко, що съм говорил за дома му; аз ще почна и ще свърша.
Аз му обадих, че ще накажа дома му навеки за оная вина, дето той знаеше как синовете му безчинствуват и не ги обуздаваше; и поради това кълна се пред дома на Илий, че вината на Илиевия дом няма да се заглади навеки нито с жертви, нито с хлебни приноси“ (I Царства, гл. 3, ст. 1–14).
Сутринта първосвещеникът поискал да узнае края на нощното приключение; можете да си представите затрудненията, които е изпитвал младият левит — негов ученик. Илий почнал да настоява, да иска цялата истина и в края на краищата Самуил почнал да я разкрива.
„И Самуил му обади всичко и не скри от него нищо. Тогава Илий рече: той е господ; каквото му е угодно, това да направи. Самуил порасна и господ беше с него; и не остана ни една негова дума неизпълнена. И цял израил от Дан до Вирсавия узна, че Самуил се е удостоил да бъде пророк господен“ (I Царства, гл. 3, ст. 18–20).
Тази първа част от историята на прочутия пророк, който заедно с това бил и последен от съдиите израилеви, възбудила някои критични бележки. По повод на самата книга, приписвана на Самуил, Фрере е представил следните общи съображения. Той отбелязва една грешка, в която не би попаднал никой сериозен историк и която се съдържа в това, че читателят е оставен в пълно неведение относно общото положение на народа, за който става дума. Действително, много трудно е да се заключи каква територия са заемали евреите през време на жречеството на Илий, в какви именно места са живеели, били ли са още роби, или само са плащали данък на финикийците, които невежите еврейски писатели между другото упорито наричат филистимяни. Авторът е бил изглежда жрец, когото са интересували изключително само въпросите, свързани с неговата професия, а всичко станало е смятал за дреболии.