Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Но защо библейският текст забравя да упомене точката възраст на великия жрец Финеес? Малко точност тук би била не без полза. Защото скептиците могат да кажат, че „свещеният гълъб“, като се скарал с аритметиката, забравил също и хронологията, официалната и свещена хронология! Шега ли е да се каже?!
Като разгромили Вениаминовото коляно, единадесетте колена на израил скоро се разкаяли за разрушителните си действия. Евреите стенели, казвайки: „Горко ни! Защо изчезна едно от нашите колена?“
После си спомнили за шестстотинте синове вениаминови, които преживявали, като се криели на скалата Римон. Защо да не станат те семе, от което отново да се разрасне дървото на Вениамина? Да, но… от самото начало на враждебните действия в Масиф от евреите била горещо дадена клетва никога да не дават дъщерите на израил да се женят за човек от Вениаминовото коляно (Съдии, гл. 21, ст. 1). Почнали да търсят изход от затруднителното положение. И ето, един не глупав човек подсказал: трябва да се поразпита, потърси и вероятно ще се намерят семейства, които не са били в Масиф в момента на клетвата.
Почнало разследване. То открило, че евреите от град Иавис не участвували в митинга, който взел резолюцията за изтребване на „синовете вениаминови“. Тогава почнало изтребване на добрите евреи, които живеели в Иавис, и хората, изпратени тук с тази благочестива мисия, се успокоили само когато от цялото население на града останали четиристотин девственици, които изпратили на Римонската скала.
Но жителите на тази скала забелязали, че полученото количество жени е малко, че двеста „синове вениаминови“ са пренебрегнати в делбата. Работата отново се затруднила. Тогава старците си спомнили за голямото празненство в чест на бога, което трябвало да се състои в град Силом, и взели следното мъдро решение: на „синовете вениаминови“, които не получили жени, да се разреши да си откраднат такива през време на религиозните церемонии и народни празненства в Силом. И за свое удоволствие те откраднали двеста силомски танцьорки. Татковците и мамичките нямали право да протестират и с изключение на тях всички били доволни. Потомците на Вениамин веднага след това възстановили и наново построили изгорените си градове.
Този начин на възстановяване на цяло племе се е видял доста странен на всички критици. Но понеже критиците са нечестивци, какво струват техните бележки? През време на празненствата „ковчегът на завета“ се намирал в Силом, значи сам бог е присъствувал тук. И ако той не е почнал да хвърля огън и пламък, който би погълнал престъпниците, трябва ли още някакво доказателство за неговото благосклонно отношение към похитителите на младите хубавици?
Млъкнете, критици! Преклонете се пред неизповедимите пътища на божественото „провидение“!
Глава двадесет и пета
Трогателната идилия на светата прамайка на Иисус Христос — Рут
Стигнахме до онази библейска история, която предизвиква сълзи от възторг. Това е историята на Рут и Ноемин. Ние пристъпваме с умиление в душата към преразказване на тази история73. След като овдовяла, Ноемин загубила двамата си синове, женени за моавитянки. Едната й снаха била придумана от свекърва си и се „върнала при своя народ“, а другата — Рут — заявила: „където идеш ти, там ще дойда и аз, и дето живееш ти, там ще живея и аз; твоят народ ще бъде мой народ, и твоят бог — мой бог“ (Рут, гл. 1, ст. 15–16).
Ноемин и Рут били толкова бедни, че смятали щастлив деня, в който успявали да съберат на нечия ожъната нива малко неприбрани ечемичени класове. Случило се така (ето го „милостивото провидение“), че Рут почнала да събира класове по нивата на някой си Вооз, когото библията величае като „твърде виден“ човек (Рут, гл. 2, ст. 1). Той не само не почнал да гони Рут, както му разрешавал законът, но дори й казал: „… ето, аз заповядах на слугите си да ти не пречат; кога ожаднееш, отивай при съдовете и пий, отдето черпят слугите ми. Тя падна ничком, поклони се доземи и му каза: с какво съм придобила пред очите ти милост, та ме приемаш, макар и чужденка?… Ти ме утеши и говори по сърце на рабинята си, ако и да не струвам ни колкото една твоя слугиня“ (Рут, гл. 2, ст. 9, 10, 13).
Богатият Вооз станал толкова добър, че дори поканил Рут да обядва със слугите му: „яж хляб и топи залъка си в оцета… тя яде, наяде се и още й остана“ (ст. 14).
Изтрийте сълзите си от умиление! По-нататък има още по-трогателни образци на религиозна „доброта“.
73
В книгата си Л. Таксил цитира почти изцяло цялата библейска книга „Рут“ (тя има четири глави). В това издание на „Забавна Библия“ редакцията привежда само преразказа на съдържанието на книгата „Рут“, като се ограничава с цитирането само на някои най-интересни места на „свещения“ текст.