Забавна Библия

Физически е невъзможно 50 070 души да обкръжат „ковчега“ всички заедно и едновременно. Не е ли истина? Да допуснем, че десет, двадесет, е, ако искате, тридесет човека едновременно, изведнъж, всички заедно, повдигнали капака и вперили поглед в сандъка. Тези първи тридесет любопитни веднага са заплатили за смелостта си и са паднали мъртви. Допускаме, че още тридесет души не са разбрали урока и са повторили дързостта на първите със същия жесток резултат. Да допуснем още и трета редица неустрашими. Но в края на краищата за ветсамитяните става все по-трудно и по-трудно да приближат до „ковчега“: те трябва да крачат по трупове, за да надникнат в „свещената“ кутийка. Потребно е наистина твърде голяма упоритост; за да желаят настойчиво да бъдат унищожени на място, когато виждат към какво довежда това любопитство. Колкото и да са били упорити тези ветсамитяни, те обаче по неволя е трябвало най-после да се спрат, защото купчината на труповете би направила „ковчега“ просто недостъпен. По-скоро трябва да се допусне обратното: щом паднали първите няколко десетки, естественият ужас е трябвало да накара тълпата да се разбяга панически.

Разбира се, броят, посочен в „свещения“ текст, е много силно преувеличен, това е извън всякакво съмнение. Към допустимите 70 жертви „свещеният гълъб“ просто е пригукал още 50 000.

Ще се постараем да не учудим никого, напомняйки, че съгласно Библията ветсамитяните, които оцелели от избиването, побързали да откарат „ковчега“ по-далече. Текстът казва в Кириатиарим. Смъртоносният сандък останал там 20 години. Едва след изтичането на този срок бог решил най-после да дарува на своя избран народ победа над филистимяните между Масиф и Ветхор (I Царства, гл. 7, ст. 11).

Самуил продължавал да бъде съдия на израил. В изпълнение обещанието на неговата майка той не стригал косите си. Библията прибавя, че той съумял да спечели любовта на евреите с всякакви благодеяния и че популярността му била грамадна. Впоследствие, когато синът на Ана поостарял, той назначил двамата си синове — Иоил и Авий, за свои помощници. Но тези юнаци стрували вероятно не повече от Офни и Финеес. „Синовете му не вървяха по неговите пътища, а се впуснаха в корести, взимаха подаръци и съдеха криво“ (1 Царства, гл. 8, ст. 3).

Любопитен факт: бог, който умъртвил синовете на Илий, този път не стоварил мълниите си върху беззаконниците, колкото и скандално и възмутително да е било поведението на тези синове на Самуил: съдиите рушветчии не засягали личните интереси на господа бога и затова престъпленията им били в неговите очи същински дреболии в сравнение със светотатствените опити на Офни и Финеес, които се осмелявали да пъхат вилиците си в литургиената тенджера на самия господ бог.