Забавна Библия
- Автор: Таксиль Лео
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Павлов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Забавна Библия». Краткое содержание книги:
На български език книгата се превежда за първи път от последното руско издание.
Глава двадесет и шеста
Светият пророк Самуил
Живял в някои си библейски времена един човек, на име Елкан, който имал две най-законни жени — Ана и Фенана. Първата от тях нямала деца. Всеки ден между нея и нейния почтен съпруг ставали най-скандални сцени, защото плодовитата Фенана, която била противна като греха и кисела като оцет, се надсмивала над нейното безплодие. За да тури край на това, Ана решила да извърши религиозно поклонение. Но къде да отиде? Библията казва, че „ковчегът на завета“ се намирал тогава в Силом под охраната на върховния жрец Илий, двамата му синове Офни и Финеес. (Този вече не трябва да се смесва с Финеес, сина на Елеазар.) Елкан тръгнал със семейството си за Силом.
Пристигайки в Силом, „отиваше в дома господен… плачеше и не ядеше. И рече й Елкан, мъж й: Ано, защо плачеш и защо не ядеш и от какво тъжи сърцето ти? Не струвам ли аз за тебе повече от десет сина?
След като ядоха и пиха в Силом, Ана стана (и застана пред господа). А свещеникът Илий седеше тогава на седалището при входа на храма господен.
Тя скърбеше в душата си и се молеше господу и горко, плачеше и даде оброк, думайки: господи (всемогъщи боже) Саваоте! Ако ти погледнеш милостиво на скръбта на своята рабиня и си спомниш за мене, и не забравиш рабинята си и дадеш на рабинята си дете от мъжки пол, аз ще го дам на господа (в дар) за през всички дни на живота му; (и вино и сикер няма да пие) и бръснач няма да се допре до главата му.
Докато тя се молеше дълго пред господа, Илий я гледаше в устата; и понеже Ана говореше в сърцето си, а устата й се само мърдаха и гласът й се не чуваше, то Илий я сметна за пияна.
И рече й Илий: докога ще бъдеш пияна? Отрезней от виното си (и се махни от лицето господне)“ (I Царства, гл. 1, ст. 7–14).
Ана не се изплашила. Тя бойко обяснила, че не е пила „вино и сикер“. Виждайки грешката си, първосвещеникът се заинтересувал от нея. Известно е как се осъществяват чудеса, подобни на онова, за което се молила Ана. Същият изпитан начин се практикува и в наши дни. Не е трудно да се досетим какво е станало. С разрешение на Елкан, мъжа на благочестивата оплаквачка, Илий поканил безплодната жена да го навести в светилището. Ана наистина малко се колебаела, но мъжът й сам я успокоявал: иди, казал той, с тоя господин, той ще ти даде да подържиш свещения талисман и това ще ти помогне. По такъв начин Ана била допусната в „светилището“.
Престояването на Ана в храма се поудължило малко и Елкан приседнал да отпочине под външната колонада на храма. Най-после скъпата съпруга се появила, съпровождана от синовете на жреца Офни и Финеес, лицата на които неизвестно по какви причини сияели. Те уверили добрия Елкан, че без всякакво съмнение този път бог ще ороси Ана с всемогъщата си благодат. И наистина след девет месеца в семейството на Елкан се появил здрав шишко, когото нарекли Самуил. Тържествувайки, Ана повтаряла обещанието си никога да не отрязва нито една къдрица от главата на това дете.
Когато Самуил поотраснал, Ана го завела при върховния жрец Илий. Момчето било посветено на бога. Заставяли го да пее в църковния хор и да пази олтара. Илий уверил майката с думата си на „пророк“, че на отрока предстои необикновена кариера. Добрата Ана била толкова доволна, че още тук, без да слиза от мястото си, съчинила дълга песен, изложена изцяло в глава 2. Читателят трябва да ни благодари, че я изпускаме.
Но не бива да се заобикалят с мълчание изпълнените с негодувание стихове, с които „свети дух“ ругае поведението на господата Офни и Финеес, двамата непрокопсаници, които причинили много загуби на господа бога.
„А синовете на Илий бяха лоши човеци; те не познаваха господа и дълга на свещениците спрямо народа. Когато някой принасяше жертва, слугата на свещеника дохождаше с вилица в ръка, докле се вареше месото, и я спущаше в котела, или в котлето, или в тигана, или в гърнето и каквото извади вилицата, това вземаше за себе си свещеникът. Тъй постъпваха те с всички израилтяни, които дохождаха там в Силом. Дори преди да са изгорили тлъстината, слугата на свещеника дохождаше и казваше на оногова, който принасяше жертва: дай месо за печено на свещеника: той няма да вземе от тебе варено месо, а дай сурово.