Забавна Библия

Библията не описва подробностите на това нощно произшествие, но от целия текст е ясно, че е било именно така. „А филистимци взеха ковчега божий и го пренесоха от Авен-Езер в Азот. Взеха филистимци ковчега божии, внесоха го в Дагоновия храм и го поставиха до Дагона. На другия ден, като станаха азотци рано, ето, Дагон лежи ничком на земята пред ковчега господен. И взеха Дагон и го поставиха пак на мястото му“ (I Царства, гл. 5, ст. 1–3).

Втората нощ се оказала още по-ужасна от първата. На Яхве било обидно да дели поклонението на азотяните с Дагон. Може би и сам той е чувствувал, че ревността му е смешна и маниерите груби. Цял ден си лежал спокойно на дъното на ковчега.

Ах, ако набожните хора от онова време изведнъж биха видели как бог се измъква из кутията, ако той макар малко би ги проагитирал. Азотяните биха се отказали тогава от култа към своя идол. Но не! Бог Саваот си лежал мирно и не се показвал. Той мълчаливо се сърдел. Той желаел да става в тъмнината, та после, давайки простор на лошото си настроение, да насити злобата си.

Този път Дагон си изпатил много жестоко: „На следния ден, като станаха сутринта, ето, Дагон лежи ничком на земята пред ковчега господен; главата на Дагон, а и (двете му нозе и) двете му ръце (лежеха) отсечени, всяка отделно, на прага; само трупът на Дагона беше останал“ (I Царства, гл. 5, ст. 4).

Всичко това, разбира се, не е мажело да не смути жителите на града. Те обаче пак нищо не разбрали и в душевната си чистота били далече от подозрението, че виновник за нощното разрушение е обитателят на свещения сандък. Но страшен бич скоро ги поразил. Тук отново трябва да се приведе оригиналният текст: „И ръката господня натегна върху азотци, и бог ги порази и ги наказа с мъчителни нарастъци в Азот и околностите му (а вътре в страната се навъдиха мишки и в града имаше голямо отчаяние)“ (I Царства, гл. 5, ст. 6)75. Едва сега азотяните разбрали, че само пръстът на израилевия бог е могъл да им причини такова бедствие.

Старейшините заповядали да се пренесе „ковчегът на завета“ в друг град. За тази цел бил избран Гет. Пристигането на „ковчега“ в Гет се ознаменувало веднага с появяването на хемороиди у жителите и на този град. От Гет „ковчегът“ бил пренесен в Аскалон, където бедствието се повторило. Очевидно нещастната страна залинявала под ударите на „бича господен“. „И ония, който не умряха, бидоха поразени с нарастъци, тъй че писъкът в града се издигаше до небеса“ (ст. 12).

В продължение на седем месеца филистимяните мъкнели злополучния „ковчег божи“ от град в град и навсякъде появяването на това божие леговище се съпровождало с разпространяване все на същата тежка и изнурителна болест. В края на краищата решили да се посъветват с пророците. Това били жреци на „лъжлива“ религия, разбира се, лъжлива от гледна точка на християнството. Но все пак те се оказали великолепни пророци! Филистимяните решили да върнат „ковчега“.