Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай
- Автор: Валё Пер, Шьовал Май
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светла Стоилова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Убийство на 31-я етаж. Смеещият се полицай». Краткое содержание книги:
Набързо преписа данните и добави:
— Ето ти всичко четливо написано.
— О’кей — съгласи се Нурдин, — бих могъл да отида. Има ли кола?
— Да. Но имайки пред вид движението и пътната обстановка, препоръчвам ти да се осланяш на обществения транспорт. Вземи тринайсетката или двадесет и три в посока юг и слез на Акселберг.
— Е, всичко хубаво — рече Нурдин и излезе.
— Днес не ми изглеждаше особено въодушевен — обади се Колберг.
— Можеш ли да го упрекнеш за това? — попита Мартин Бек и се изсекна.
— Едва ли — отвърна Колберг и въздъхна. — Защо да не пуснем момчетата да си заминат по домовете?
— Защото не е наша работа — отвърна Мартин Бек. — Те са тук, за да участвуват в най-интензивното преследване, извършвано някога в страната.
— Хубаво би било… — отвори уста Колберг, но млъкна. Нямаше нужда да се доизказва. Би било безспорно предимство, ако знаеха кого гонят и къде следваше да го гонят.
— Само ще ви цитирам думите на министъра на правосъдието — започна Мартин Бек невинно. — „Нашите най-големи мозъци“, естествено има пред вид Монсон и Нурдин, „работят с пълна пара за залавянето на един ненормален масов убиец, чието обезвреждане е задача номер едно както за обществото, така и за отделния човек“.
— Кога го е казал?
— За пръв път преди седемнадесет дни. А за последен път — вчера. Но вчера му бяха отделили само четири реда на двадесет и втора страница. Сигурно го е огорчило, но нали догодина има избори.
Меландер беше приключил телефонния си разговор и сега човъркаше с един разгънат кламер лулата си.
— Не е ли време да оставим настрана, така да се каже, версията за ненормалния масов убиец? — рече той кротко.
Изминаха петнадесет секунди, докато Колберг отговори.
— Да — каза той, — крайно време е. Време е също да заключим вратата и да изключим телефоните.
— Тук ли е Гунвалд? — попита Мартин Бек.
— Да, господин Ларшон седи оттатък и си чопли зъбите с ножа за хартия.
— Погрижи се да препращат всички телефонни разговори към него — рече Мартин Бек.
Меландер протегна ръка към телефона.
— Кажи да ни донесат и закуска — добави Колберг. — За мен три виенски кифли и една ореховка.
Кафето дойде след десетина минути. Колберг заключи вратата.
Седнаха. Колберг изсърба кафето и лакомо се зае с виенските кифли.
— Така, ситуацията е следната — започна той между хапките. — Ненормалният убиец стои умърлушен в гардероба на шефа ни. Когато отново ни потрябва, ще го извадим и натупаме от праха. Получаваме следната работна хипотеза. Лице, въоръжено с автомат, модел тридесет и седем, застрелва в един автобус девет души. Деветимата не се познават помежду си. Просто случайно са били заедно по това време.
— Човек, който стреля, има мотив — обади се Мартин Бек.
— Да — съгласи се Колберг и посегна към ореховката. — Впрочем аз още от самото начало бях убеден в това. Но той едва ли е имал мотив, за да убие случайно събрани хора. Следователно истинското му намерение е било да очисти един от тях.
— Убийството е било замислено внимателно — добави Мартин Бек.
— Един от девет — продължи Колберг. — Но кой? Имаш ли списъка, Фредрик?
— Не ми трябва — отвърна Меландер.
— Да, разбира се. Не помислих. Да го минем ли пак?
Мартин Бек кимна в знак на съгласие и последвалият разговор се превърна в диалог между него и Колберг.
— Густав Бенгтсон — започна Меландер. — Шофьорът. Неговото присъствие в автобуса, може да се каже, е мотивирано.
— Безспорно.
— Изглежда е водел изключително нормален живот. Семейството му е в ред. Неосъждан. Винаги си гледал работата. Обичан от колегите. Разпитахме и няколко приятели на семейството. Казват, че бил добър и грижлив съпруг. Член на въздържателно дружество. Четиридесет и осем годишен. Роден тук в града.
— Врагове? Няма. Влияние? Няма. Пари? Няма. Мотив за убийството му? Няма. Следващият.
— Сега няма да карам по реда, в който ги е дал Рьон — продължи Меландер. — Хилдур Юхансон, вдовица, шестдесет и осем годишна. Връщала се от дъщеря си, която живее на Вестманагатан. Имала жилище на Нора Сташунсгатан. Родена е в Едсбру. С дъщерята е разговарял Ларшон, Монсон и… е все едно. Водела усамотен живот и се препитавала от пенсията си. Няма какво повече да се каже за нея.
— Напротив, има. Че вероятно се е качила на Уденсгатан и е пропътувала само шест спирки. И че никой друг освен дъщерята и зетя не е знаел, че по това време ще пътува именно по тази отсечка. Продължавай.
— Юхан Шйелстрьом, петдесет и две годишен и роден във Вестерос. Началник на един автомобилен сервиз „Гренс“ на Сибюлегатан. Останал да работи извънредно и се връщал в къщи. Това го уточнихме. Също нормален брак. Интересувал се най-вече от колата и вилата си. Неосъждан. Печелел добре, но не в излишък. Тези, които го познават, казват, че вероятно е пропътувал разстоянието от площад Йостермалм до центъра с метрото и там е взел автобуса. Следователно трябва да се е качил на спирката пред магазин „Оленс“. Шефът му го описа като сръчен майстор и добър ръководител. Хората от сервиза казват, че бил…