Огнено жертвоприношение
- Автор: Гамильтон Лорел К.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Люцканов
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Огнено жертвоприношение». Краткое содержание книги:
— Не знам, за първи път го виждам — отвърнах аз.
Луи повдигна чаршафа, който някой беше хвърлил върху убития.
— И аз не го познавам.
— Недей, моля те — каза му Рони. Тя отново беше станала синьо-зелена.
Луи пусна чаршафа, но той падна някак накриво и прилепна към темето на мъртвеца. Кръвта попи в памучния плат като масло във фитил.
Рони тихо изхълца и хукна към банята.
Луи я проследи с поглед, аз гледах него. Щом забеляза това, той каза:
— И по-рано е убивала хора — изречението „С какво това е по-лошо?“ остана неизречено, но се подразбираше.
— Веднъж — казах аз.
— И тогава ли реагира така? — попита той и стана.
Поклатих глава.
— Струва ми се, че не можа да понесе гледката на разливащия се мозък.
В стаята влезе Гуен.
— Много хора, които спокойно гледат кръв, не понасят вида на други естествени течности — рече тя.
— Благодаря, госпожо психотерапевт — рече Джамил.
Тя се обърна към него като малка руса буря, неестествената й енергия се завихри на спирали из стаята.
— Ти си гаден хомофоб!
Аз повдигнах вежди.
— Нещо ми се губи връзката?
— Джамил е от онези мъже, които смятат, че всяка лесбийка е всъщност хетеросексуална жена, която не е намерила подходящия мъж. Той така ми се натискаше, че се наложи Силви да го срита по задника.
— Що за думи от устата на квалифициран психотерапевт — каза Джейсън. Когато започна стрелбата, той бе дотърчал от сутерена, където бяхме настанили вампирите за дневния им отдих. След като вълнението поутихна, той се върна да провери как са всички.
— Долу всичко ли е спокойно? — попитах.
Той се ухили с типичната за него усмивка, едновременно дяволита и ехидна.
— Тихо е като в гроб.
Аз простенах, защото той очакваше това. Но усмивката ми изчезна преди неговата.
— Дали не е Съветът? — попитах аз.
— Кое? — попита Луи.
— Този, който е изпратил убиеца.
— Наистина ли смяташ, че беше наемник? — попита Джамил.
— Имаш предвид дали не е бил професионален убиец ли?
Джамил кимна.
— Не.
— Защо мислиш, че не е бил професионалист? — попита Гуен.
— Не беше достатъчно опитен.
— Може да е бил девственик — предположи Джамил.
— Да му е било за първи път ли?
— Да, първа поръчка.
— Възможно е — погледнах покритата с чаршаф издутина. — Не си е избрал подходяща професия.
— Ако му бяха поръчали да пречука някоя домакиня от предградията или банкер, щеше да се справи — рече Джамил.
— Приказваш така, сякаш знаеш.
Той повдигна рамене.
— Аз съм силовик от петнайсетгодишен. Моите заплахи нищо нямаше да струват, ако не бях готов да убивам.
— Какво мисли Ричард за това? — попитах аз.
Джамил пак сви рамене.
— Ричард е друг. Ако не беше друг, досега да съм мъртъв. Той щеше да ме убие непосредствено след Маркус. Стандартен ход за новия Улфрик — да убие силовиците на предишния водач.
— Аз исках смъртта ти.
Той се усмихна — напрегнато, но не съвсем неприятно.
— Знам. Понякога ти си по-близо до нас, отколкото е той.
— Просто нямам много илюзии, Джамил. Това е всичко.
— Считаш, че моралът на Ричард е илюзия?
— Днес той едва не ти разкъса гърлото. Какво мислиш за това?
— Мисля, че и ме излекува. Маркус и Рейна не биха постъпили така.
— А биха ли могли съвсем случайно да те ранят толкова тежко?
Той се усмихна, за кратко оголи зъбите си.
— Ако Рейна се беше вкопчила в гърлото ми, това нямаше да е случайно.
— По прищявка — каза Гуен, — но не по случайност.
В този момент всички върколаци се разбираха чудесно помежду си. Никой не оплакваше Рейна, дори Джамил, който донякъде беше на нейна страна.
— Все пак не мисля, че Съветът би изпратил някой аматьор с пистолет — поклатих глава аз. — Те имат достатъчно дневни бойци, за да свършат тази работа, без да наемат външни хора.
— Тогава кой? — попита Джамил.
Отново поклатих глава.
— Де да знаех.
Рони се върна в гостната. Всички я гледахме, докато вървеше с клатушкаща се походка към дивана. Очите й бяха зачервени от плач и не само. Луи й донесе чаша вода. Тя я изпи на малки глътки и ме погледна. Очаквах да заговори за мъртвеца. Може би щеше да ме упрекне, че съм лоша приятелка. Обаче тя реши да не обръща внимание на трупа и да приказва за живите.
— Ако беше преспала с Ричард още в самото начало, нямаше да го има целия този тормоз.
— Ти наистина го мислиш — беше моят коментар. Позволих на Рони да смени темата. Нужно беше да отклони вниманието си към нещо друго. Бих предпочела, разбира се, избраната тема да не е свързана с личния ми живот, но… все пак й бях длъжница.