Ковачница на мрак

— Вече е близо — каза тя тихо.

Отвъд портата минаха през останките на застлан с чакъл път. На други места камъкът, заровен под бяла прах, лъщеше сребрист на гаснещата светлина. Скоро видяха и извора, обрасъл със зеленина вир, наполовина обкръжен от дървета с бели стволове. Около него се движеха хора, имаше и коне, вързани на дълго въже, изпънато между два ствола желязно дърво.

Т’рисс спря рязко.

— Надушвам кръв.

Думите й смразиха Фарор. Всички мъже, които можеше да види, бяха с леки сиви халати, дръпнати над краката, и под тях се виждаше кожена броня, загърнала бедрата, коленете и прасците им. От кръста нагоре бяха също с такава кожа под тънката вълна. На въжените им колани висяха брадви. Мъжете бяха гологлави, косите им — чорлави.

Десетина енергично копаеха гробове, а други влачеха оплискани с кръв трупове към импровизираното гробище.

Т’рисс посочи един труп и попита:

— Разбойници?

Фарор Хенд кимна.

Приближиха се двама в халати. Единият беше много едър, с дебели ръце и крака, мускулите на раменете му бяха провиснали сякаш от собствената си тежест. Носът му, извит и сплескан, господстваше на обруленото лице, но сините очи блеснаха ярко, щом се впиха в коня на Т’рисс. Над широките му рамене се подаваше огромна брадва с шип.

Приятелят му беше почти мършав в сравнение с него, блед и с изпито лице като на болник. Късата брадва, затъкната в колана му, беше с откършена дръжка, а ръцете му бяха почти почернели до лактите от засъхнала кръв.

— Лъхат на смърт — каза хладно Т’рисс. — Това ли са сънародниците ти?

— Монаси от манастира Янис — отвърна Фарор. — Във владенията на Майка Тъма сме. Това е Куралд Галайн.

— Не са взели пленници.

До гробокопачите лежаха трийсетина разбойници — мъже, жени и деца. Встрани от вира, зад дърветата, се виждаше вдигнато набързо селце, с колиби като отворени рани, зейнали врати и изоставени вещи. Миришеше на пушек.

По-дребният от двамата монаси заговори на Фарор:

— Пристигнахте в подходящ момент, Страж. Ако бяхте дошли вчера, сега с вас щяха да се забавляват малки момченца. Аз съм лейтенант Капло Дриим, командвам този отряд на Ян Шейки. А този лигав глупак до мен е магьосник Реш.

Реш се обърна към Т’рисс със звучен глас, като вода по камък.

— Добре дошла, азатанаи. Чудесен кон си направила, но чудя се, можеш ли да чуеш цвиленето му?

Т’рисс се извърна към Фарор Хенд и каза намръщено.

— Изглежда, ще бъда позабавена в пътуването си до Карканас.

— Няма да е за дълго, струва ми се — каза магьосникът. — Ян Шейки е на път към мъдрия град в края на краищата.