Ковачница на мрак
- Автор: Эриксон Стивен
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-474-1
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Ковачница на мрак». Краткое содержание книги:
— Това също може да се окаже полезно.
— И точно в това е талантът на ума ти, Капло: да отстояваш твърдо всички страни на един проблем.
— Приемам възможността, драги магьоснико, да каним пепелянка в гнездото си. Но пък едва ли сме пиленца, махащи с недорасли крилца.
— Говори за себе си. Аз винаги гледам да не седна на собствените си лайна.
— Правиш го от години, Реш. Тази азатанаи — Т’рисс — е дете от пяната на Витр, крайно мизерно раждане, въпреки всичките й физически чарове. Каква заплаха представлява тя? Каква е възможната полза от огласяването на тази заплаха? Каква поличба е заявеното й желание да пътува до Карканас?
— На тези три крака ще куцаш, Капло Дриим.
— На тези три крака ще куцаме всички.
— Шеканто ще те наплеска с мас и ще те прати в Цитаделата, макар и само за да види през коя цепнатина ще изцъркаш обратно навън. И това придава смисъл на живота ти?
— Шейките служат на Куралд Галайн. Забележи как Хун Раал се сви пред погледа ни. Опита се да привлече Калат Хустаин към каузата на Урусандер, но не и нас. А на другия фланг, кога за последен път благородник направи официална — или дори неофициална, Бездната да ни пази — визита на Майката или Бащата?
— Всички очакват от нас неутралност. Защо трябва да се обиждаме от очакването им, Капло, след като то явно ще се окаже точно?
— Обидата е в допускането. Гнездото е сигурно, но колко здраво е закрепено на клона? Колко стабилни са корените на дървото?
— Раздвоен съм — въздъхна Реш и се отпусна на земята, с ръце на тила. — Нетърпелив да клъвна непознат плод. Но предпазлив за вкуса му. Дали това не е определението за изкушение?
— Никакъв отговор не изкушава езика ми. Тъй че оставям те неудовлетворен.
— Магия се пробужда. Усещам зноя й. Тръпна пред туптящото й сърце. Застивам като смъртник, щом чуя хлъзгането на змии. Клонките вдигат рехава преграда. Високото ни гнездо не предлага защита. Някой някъде кърви.
— Майка Тъма?
Реш изсумтя.
— Силата й е твърде студена за огън, твърде черна за топлина. Сърцето й все още не бие събудено. В нейната компания дори пепелянките са слепи.
— Тогава ще ослепи ли гостенката ни, или гостенката ни ще дойде с огън и опровержение?
— Истината ли?
— Истината.
— Мисля, че двете имат малко да си кажат една на друга.
Звездният въртоп над тях бе ярък, скромен в буйната си светлина, дързък в неогряното си отсъствие. Капло го погледа, докато братята му се настаняваха да спят, а после отрони:
— Нека стиснем здраво оръжието и не пощадим нищо в щурма си по новия склон, колкото и настръхнало да е лицето му. Забеляза ли интригата на Стража?
Реш се прозя.
— Братовчед й наистина е прочут с чара си, макар и твърде печеливш за моя вкус.
— Няма да се поддаде на настойчивостта ти значи? Сигурен съм, че Спинок Дурав ще жали за загубата.
— Годеникът й сече гора от черна трева, докато я търси.
— Избива безчет вълци и не толкова чаровни обитатели.
— Търси подходяща дупка, в която да изцеди злото море Витр.
Капло въздъхна.
— И обсажда примамливото й безразличие.
— И всичко напразно. Може би някоя крадлива птица хвърля око на каменната полица, по която се точат непознати думи.
— Думи още ненаписани.
— Някои неща няма нужда от длето, нито от ръка на ваятел.
— Самата истина, о, магьоснико. Но мисля, че тази азатанаи има друга цел, която не е свързана с Фарор Хенд. Освен това скъпата Т’рисс няма талант на каменоделец, нито е флегматична като тях.
Реш го погледна учудено.
— Тъй ли? Я погледни онзи плетен кон. И не мисли много за това, за да не пребледнееш още повече. Ако изобщо е възможно.
— Понеже никога не се вслушвам в думите ти, Реш, всъщност ще помисля повече над това. Но не сега. От цялото това убиване ми се доспа.
— Ба! А на мен главоболието ми дрънчи в главата като копия.
Конете бяха оклюмали глави. Потта се събираше на пяна около юздечките им и се стичаше на бели резки по хлъзгавите им вратове. Преминали бяха гората от трева и бяха стигнали до безжизнените изгърбени хълмове и разядените скали пред тях.
Шаренас Анкаду не беше мислила, че такава езда е възможна… а тези коне бяха свършили. Това я подразни. Кагамандра Тюлас се беше поддал на някакво упорито пренебрежение в безразсъдното търсене на годеницата си. Тя хвърли поглед през рамо към другите в отряда и видя изпитите им лица и уморените очи. Тръгнали бяха да търсят една от своите, но ничий живот не струваше колкото живота на тези коне.
Така и не можеше да проумее това отчаяно превъзнасяне на ценността на една личност над други, по-малко привилегировани същества. Сякаш всеки съзнателен ум беше някаква величествена цитадела, самопровъзгласила се ценност, чиято загуба разтърсваше света.