Ковачница на мрак

Т’рисс я погледна с изведнъж блеснали очи.

— Болката в гърлото ми се облекчи.

— Витр не го прави, предполагам.

Жената се намръщи и се обърна назад към гората от висока трева.

— Изобилието от живот може да изгори душата — промълви тя. После отново се обърна към Фарор. — Но тази вода ми харесва. Представям си я съвсем хладна, около крайниците ми. Кажи ми, има ли вода в изобилие?

— На някои места да. На други — не. Хълмовете на юг някога бяха зелени, но когато последните дървета бяха изсечени, почвата умря. Останал е един извор, към който трябва да препуснем сега. Но е рисковано. Има разбойници — станаха проблем най-напред през войните. Мъже и жени, които отказаха да се включат в легионите и видяха възможност, след като войниците заминаха. Опълченията, събирани в градове и села, бяха твърде малки, за да разтеглят патрули извън покрайнините на селищата.

— И тези разбойници държат извора?

— Също като нас зависят от него. Когато пристигне отряд Стражи или добре охраняван керван, се крият. Ние сме само две и ще видят в това възможност да създадат неприятност.

— Да ни ограбят ли искат, Фарор Хенд?

Стражът погледна отново коня от трева.

— Може би ще имат причина да се разколебаят. Иначе ще трябва да се бием, за да се защитим.

— Ще видя този извор, това място с обилна вода. Отпочина ли си, Фарор Хенд?

— Не. Ще нахраним коня, после ще ядем и ние.

— Добре.

Фарор Хенд я изгледа.

— Т’рисс, изглеждаш нова за своя… своя облик. Това тяло, което носиш, и нуждите му. Вода. Храна. Знаеш ли какво е било преди?

— Тази нощ ще сънувам вода — каза Т’рисс.

— Разбираш ли ме?

— Сънищата във Витр са… неприятни. Фарор Хенд, започвам да разбирам този свят. За да направиш, първо трябва да унищожиш. Тревите, които използвах, вече започват да губят живота си в този мой кон и в тези мои дрехи. Ние живеем сред унищожение. Това е естеството на този свят.

— Ти наистина си пришълка — каза Фарор. — Гостенка. С цел ли идваш?

— А ти? — попита на свой ред Т’рисс. — Знаеше ли смисъла й при раждането си? Тази цел, за която говориш?

— Човек идва, за да открие нещата, които трябва да прави в живота — отвърна Фарор.

— Значи това, което правиш, е целта на съществуването ти, Фарор Хенд?

— Не — призна тя. — Не винаги. Прощавай, но те видях като предвестник. Сътворен от някого или от нещо непознато, заради цел — и дошъл при нас не случайно. Но твоето предизвикателство ме засрами. Никой от нас не знае предназначението си — защо сме се родили, причината, която ни довежда тук. Във всеки живот има много значения, но нито едно от тях не може да облекчи най-трудния въпрос от всички, който е защо? Задаваме го на Бездната, а не идва никакъв отговор освен собствения ни вик.

— Не искам да те предизвикам, Фарор Хенд. Думите ти ми дават много за размисъл. Нямам никакви спомени за времето преди.

— И все пак познаваш Азатанай.

Т’рисс се намръщи.

— Какво е Азатанай?