Ковачница на мрак

— Виждам, че сте добре запознат с кръвта, сър.

— Да, азатанаи. Тази банда главорези напълно са заслужили съдбата си, уверявам ви. Неприятна задача…

— А децата? — попита Т’рисс. — И те ли бяха главорези?

— Глина в извратени ръце — отвърна Капло. — Биеха се редом с близките си. Новородените бяха убити от своите, докато ние щяхме с радост да приемем такива бездомничета в манастира ни.

— Отчаянието вдига високи стени — каза Реш и сви рамене. — Лейтенант, тази азатанаи каза истината. В нея има могъща магия, като дете, чакащо да се роди. Най-добре да не извиваме ръцете й.

— Ще проявим изключителна вежливост.

— Тогава ще ви помоля за услуга — каза Т’рисс на Капло. — Осигурете ескорт на Фарор Хенд и може би отпочинал кон. Не бих искала да пострада тепърва, щом трябва да се върне в лагера си.

— Не е нужно — каза Фарор. — Но ти благодаря, Т’рисс…

— Т’рисс! — възкликна ококорено магьосникът. — Тази жена не е дар от Витр!

Фарор Хенд въздъхна.

— И какво разкривате с това отрицание? — Обърна се отново към Капло. — Лейтенант, в съобщението, което сте получили от Стражите, споменава ли се за капитан Финара Стоун?

— Да. Ще се възстанови. Но ако има повод за притеснение, сега той е за вашия годеник, който препуска припряно към брега на самия Витр.

— Това е негово решение. — Още докато го изричаше, видя как Капло повдигна вежди.

— Бъдете сигурна, че не е сам — продължи лейтенантът, отново объркан. — Придружава го отряд Стражи, както и Шаренас Анкаду.

— Шаренас Анкаду?

— Командирът ви имаше гости — сигурен съм, че споменах за това, нали? Все едно. Срещнахме на пътя капитан Хун Раал, яздеше с три резервни коня за Карканас. За неговата мисия не знаем нищо, уви. — Но този път невинният му поглед се спря на Т’рисс и той се усмихна.

„Бездната да ги вземе всички тези игри!“

— Споменаха ли за спътника на капитан Финара Стоун?

— Жив и здрав е, както разбирам, макар и физически възпрепятстван да тръгне да ви търси.

Мислеше, че е прикрила добре реакцията си, но Реш каза:

— Братовчед, нали? Тази гъста кръв е така вдъхновяваща. — В тона му имаше и веселие, и лека насмешка.

Капло се покашля отново.

— Все едно, все пак отдъхнете с нас тази нощ, Страж. Виждам, че едва се държите…

— Съвсем добре съм.

— Пощадете поне коня си, който така трепери под вас.

Тя го изгледа, но изражението му бе невинно и лицето му не трепна дори за миг.

— Не обичам да спя близо до толкова смърт.

— Както и ние всички, но магьосникът ни ще се погрижи да смири отчаяните духове. Никой от нас няма да бъде подложен на душевно терзание…

— Колкото и омърсени да са ръцете ви — прекъсна го Т’рисс, слезе от коня си и без да ги поглежда, закрачи към водата. — Толкова кротко тече — промълви тя. — Нали?

Смъкна стъкменото си от треви облекло и пристъпи във водата.

— Трябва ли да зяпате така, лейтенант? — попита Фарор Хенд.