Ужас [bg]

Безмълвната беше изчезнала и беше задължение именно на трети лейтенант Джон Ървинг да я намери.

Капитанът не му беше дал нареждане да я търси… не съвсем. Но капитан Крозиър беше казал на Ървинг да наглежда ескимоската, когато капитаните бяха решили да я оставят на борда на КНВ „Ужас“ преди шест месеца, през юни, и капитан Крозиър никога не беше отменял заповедта си, така че Ървинг се чувстваше отговорен за жената. Освен това младият човек беше влюбен в нея. Той знаеше, че е глупаво — даже ненормално — да се влюби в дивачка, която дори не беше християнка и на всичкото отгоре беше необразована и не можеше да каже нито дума на английски, както впрочем и на който и да било друг език заради онази работа с липсващия й език, но Ървинг така или иначе се влюби в нея. При вида й на високия, силен Джон Ървинг му омекваха коленете.

А сега тя беше изчезнала.

За пръв път бяха забелязали, че я няма в отреденото й спално място — малкото кътче зад палетите в претрупаната част на жилищната палуба, точно до лазарета — в четвъртък, преди два дни, но хората бяха свикнали със странните изчезвания и появявания на Безмълвната дама. Тя отсъстваше от кораба почти толкова време, колкото и присъстваше, дори през нощта. Ървинг беше докладвал на капитан Крозиър, че Безмълвната липсва, следобед в четвъртък, единайсети ноември, но капитанът, Ървинг и останалите я бяха видели сред ледовете две нощи по-рано. После, след намирането на останките от Стронг и Евънс, тя беше изчезнала отново. Крозиър му беше казал да не се безпокои, тя щяла да се появи пак.

Ала не се появи.

В четвъртък сутринта се бе разразила снежна буря. Работните отряди, възстановяващи под светлината на фенерите ориентирите по пътя между „Еребус“ и „Ужас“ — четирифутови пирамиди от ледени блокове, разположени на всеки трийсет крачки, — бяха принудени да се върнат на корабите следобед и така и не бяха излизали оттогава. Последният куриер от „Еребус“ пристигнал в четвъртък вечерта и принуден да остане на „Ужас“ заради бурята, беше казал, че Безмълвната я няма на кораба на Фицджеймс. До събота сутринта вахтените се сменяха на всеки час и въпреки това хората слизаха долу със заледени дрехи, тресейки се от студ. На всеки три часа се налагаше да се изпращат горе, във виелицата, работни отряди, които да разбиват с брадви леда от останалия рангоут и въжетата, за да не се обърне корабът под тежестта им. Освен това падащият лед представляваше опасност за вахтените и повреждаше самата палуба. Други отряди разчистваха с лопати снега от заледената палуба на наклонилия се към носа си „Ужас“, предотвратявайки натрупването на дълбоки преспи, които биха направили невъзможно отварянето на люковете.