Ужас [bg]

Джон Ървинг нямаше намерение да се жени. Поне докато не навърши трийсет — баща му и чичо му му бяха внушавали, че в младите си години трябва да види свят и да се налудува — а най-вероятно и докато не навърши четирийсет. Не виждаше особена причина да се жени и тогава. Така че, макар и до момента да не се беше замислял за постъпване в Изследователската служба — никога не беше обичал студеното време и мисълта да мръзне на някой от двата полюса му изглеждаше едновременно нелепа и ужасяваща, — само седмица след като осъзна, че е сгоден, третият лейтенант отстъпи на увещанията на по-големите си приятели, Джордж Ходжсън и Фред Хорнби, и си уговори среща с капитана на КНВ „Ужас“, за да помоли за прехвърляне там.

Капитан Крозиър, явно в отвратително настроение и измъчван от махмурлук в онази прекрасна пролетна съботна утрин, гледаше навъсено, сумтеше и ги разпитваше внимателно. Изсмя се презрително на военната им подготовка на безмачтовия кораб и настоя да научи каква полза може да има от тях на експедиционен кораб с малко количество оръжия. После язвително се поинтересува „готови ли са да изпълняват дълга си като англичани“ (какво значение има това, помисли си тогава Ървинг, след като упоменатите англичани щяха да са в замръзнало море на хиляда мили от дома) и незабавно им даде длъжности.

Госпожица Абигейл Елизабет Линдстром Хайд-Бери беше, разбира се, смутена и потресена от известието, че годежът им може да се удължи с месеци или дори години, но лейтенант Ървинг отначало я утеши с уверенията, че допълнителното заплащане от Изследователската служба ще им бъде от голяма полза, а после обясни постъпката си със стремежа си към приключения и съответно — към почестите и славата, които би могло да му донесе написването на книга след завръщането му. Макар и самата Абигейл да не се отнесе с разбиране към тези доводи, семейството й ги прие. По-късно, когато двамата останаха насаме, той успя да освободи девойката от сълзите й и гнева й чрез прегръдки, целувки и умели ласки. В процеса на утешаване лейтенант Ървинг стигна твърде далеч — сега, две и половина години по-късно, той беше наясно, че е твърде възможно и да е станал вече баща. Но той не съжаляваше, когато няколко седмици по-късно помаха за сбогуване на госпожица Абигейл, докато „Ужас“ потегляше, теглен от два парни влекача. Тъжната млада дама стоеше на доковете на Грийнхайт в розово-зелената си копринена рокля и под розовия си чадър и махаше с копринена кърпичка със същия цвят, докато бършеше сълзите с друга, по-евтина носна кърпичка.