Ужас [bg]
- Автор: Симмонс Дэн
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: ИК „Изток-Запад“
- ISBN: 978-619-152-344-3
- Переводчик: Васил Велчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Ужас [bg]». Краткое содержание книги:
— Слушам, сър.
Вятърът се опитваше да събори Ървинг, докато той заобикаляше платнения навес и изчакваше да настъпи пауза в падането на ледените парчета, заслушан в ругатните и виковете на мъжете върху мачтата и в пляскащите от вятъра въжета. После той побърза да прекоси дълбоката два фута преспа от новонавалял сняг, премина клечешком под замръзналото платнище, шмугна се в люка и се спусна долу по трапа.
Естествено, Ървинг беше претърсил долните палуби многократно — особено пространството около палетите при лазарета, където преди беше малкото убежище на жената — но сега той се насочи към кърмата. В този късен час на кораба цареше тишина, ако не се смятаха тежките удари на леда в палубата отгоре, хъркането на изтощените мъже в хамаците им и обичайното дрънчене и проклятията на господин Дигъл, които се разнасяха откъм печката му, непрестанния вой на вятъра и стоновете на леда.
Ървинг се придвижваше опипом по тесния тъмен коридор. В момента нито една от офицерските каюти не беше празна с изключение на тази на господин Мейл. В това отношение на КНВ „Ужас“ му беше провървяло. Докато „Еребус“ беше загубил няколко офицери заради тварта от ледовете, включително сър Джон и лейтенант Гор, нито един от офицерите, младшите офицери и подофицерите на „Ужас“ не беше загинал, ако не се смята младият Джон Торингтън, главният огняр, починал от естествена смърт преди година и половина край остров Бичи.
В каюткомпанията нямаше никого. В последно време тя рядко се затопляше до такава степен, че някой да се задържа за по-дълго тук, и даже книгите с кожени подвързии изглеждаха студени на полиците си; дървената латерна, просвирваща метални дискове, отдавна мълчеше. Ървинг забеляза, че в каютата на капитан Крозиър все още свети, докато минаваше покрай нея, преди да се насочи към празната офицерска и подофицерска столова и да се върне обратно към трапа.
На третата палуба, както винаги, беше много студено и много тъмно. Тъй като хората все по-рядко се спускаха тук за продукти, след като дневните дажби бяха силно орязани заради намирането на много консерви с развалена храна от лекарите, а и все по-рядко се слизаше и за въглища, понеже запасите намаляваха и корабът се отопляваше все по-малко, Ървинг се оказа сам в мразовитото помещение. Черните дървени греди и покритите със скреж метални скоби стенеха около него, докато той се придвижваше отначало към носа, а после и към кърмата. Гъстият мрак сякаш поглъщаше светлината на фенера и Ървинг едва виждаше слабия пламък през мъглата от ледени кристали, в която се превръщаше собственият му дъх.
Безмълвната дама я нямаше никъде в носовия отсек — нито в дърводелския или в боцманския склад, нито в полупразния хлебен склад. Средната част на третата палуба, която в началото на плаването на „Ужас“ беше препълнена с палети, бурета и купчини от припаси, сега беше почти изпразнена. Безмълвната дама я нямаше и тук.
Лейтенант Ървинг влезе в алкохолния склад, използвайки ключа, който капитан Крозиър му беше заел. Там все още имаше бутилки с бренди и вино, както успя да види на слабата светлина на фенера, но той знаеше, че нивото на ром в главната бъчва вече е много ниско. Когато ромът свършеше, когато хората престанеха да получават дневната си дажба грог, тогава — знаеше лейтенант Ървинг, както знаеха и всички офицери от Кралския военноморски флот — опасността от метеж щеше да се увеличи значително. Господин Хелпман, домакинът на кораба, и господин Годард, старшината на трюма, наскоро бяха докладвали, че според техните изчисления е останал ром за около шест седмици, но само при условие, че количеството ром от четвърт пинта на три четвърти пинта вода бъде намалено наполовина. Дори и в този случай хората щяха да възроптаят.
Ървинг не смяташе, че Безмълвната дама може да е проникнала в заключения алкохолен склад въпреки всичките слухове за магически способности на ескимоската, но все пак огледа внимателно помещението, надниквайки под масите и стелажите. Редиците със саби, щикове и мускети по рафтовете над главата му блестяха студено на светлината на фенера.
Влезе в оръдейния склад на кърмата, където се съхраняваха оцелелите запаси от барут, надзърна и в личния склад на капитана — тук на рафтовете бяха останали само няколко последни бутилки уиски, хранителните запаси бяха разпределени поравно между офицерите през последните седмици. После претърси склада за корабни платна, склада за дрехи, склада за котвени въжета и склада на помощник-капитана. Ако лейтенант Ървинг беше на мястото на ескимоската, опитваща се да се скрие на борда на кораба, вероятно би избрал склада за корабни платна, с неговите почти недокоснати купчини и рула с резервни платна, чаршафи и отдавна неизползвани навигационни уреди.